Джъд пак се качи на гърба на грифона, а емпусът летеше редом с тях. Когато стигнаха брега на езерото, момчето им посочи кучето, което лежеше в къпинака в локвичка кръв и направи знак, че иска да се спуснат. Емпусът се взря в отсрещния бряг, където се виждаше високата фигура на Джуджилейла и им махна с ръка: „Слизайте! Аз продължавам.“
– Иска да си разчисти сметките с вещицата – каза Джъд, щом стъпиха на брега.
– Няма да посмее – поклати глава Васил-Игнацио. – Прекалено много хора има. Ще изчака момента, когато остане сама и ще я издебне. Или ще я примами някъде далече от тълпата. Той си има начини. Но сега повече го интересуват громничните свещи, а не отмъщението.
– Не са само громничните свещи – каза Джъд. – Трябва да намерим още нещо.
Той разказа на архангела накратко всичко, докато се провираха през къпинака.
Раненото куче заскимтя, щом зърна господаря си.
– Стрелата ще го излекува – разбърза се Джъд.
– Майка му идва – съобщи архангелът. – И носи нещо.
Покрай брега тичаше Луница, ст ...