"Беше един от ония мартенски дни, когато грее топло слънце и духа студен вятър; когато на припек е лято, а на сянка - зима..."

Ден, в който, като всеки един друг такъв, водим битка. За надмощие, равенство, свобода; за развитие в личен и професионален план; за израстване.

Във всяка една секунда от всяка една минута, на всеки ден, водим борба за другите; за себе си... За това да сме независими, неограничени, сами или с някого. Борим се за разбиране, подкрепа, толерантност, обич и любов.

Непрестанно водим битка за нечие одобрение, внимание и прошка, или за собствените си такива към нас...

Пренебрегваме себе си в името на нечие друго щастие, забравяйки, че и ние имаме нужда някой да ни прегърне, целуне, обикне, ощастливи... Да докосне душата ни чрез най - чистата енергия, която съществува...

И не би ли трябвало да бъдем себе си във всичките си форми, и да бъдем приети именно заради това, което сме, а не заради това, което можем да бъдем?!

1145 дни по-късно все още се разминаваме с бързащите хора; загледани в собственото си ежедневие; потънали в собствените си проблеми, грешки и вини...

1145 дни по-късно все още търся най - доброто сърце и най - красивите очи, и все още ги откривам.

А когато те намирам, Вечност, побеждавам, всеки ден по малко, в борбата с другите и в тази със себе си. Да, губя, понякога; отчайвам се, гневя се и страдам, но силата, която миндаваш, за да се изправя отново и да продължа напред; да се развивам и израствам; да се боря с бурите и ураганитв в живота си, е толкова вдъхновяваща и могъща; толкова искрена и чиста...

И след поредното залепяме на счупените в мен парченца, те намирам, Вечност, по-моя от всякога, и по - вярваща в чудесата и добрите феи; в красотата, и чистотата на утрешния ден.

Намирайки те всеки ден в бързащите хора, осъзнавам колко малки и нищожни сме всъщност, и колко големи и смели ни прави любовта.

И "днес, заради това, което научих от теб... Всеки избор, който направих беше различен и животът ми се промени напълно! Научих, че ако го правиш - живеел живота си пълноценно! Няма значение дали имаш 5 минути или 50 години! Ако не беше днешният ден... Ако не беше ти... Никога нямаше да разбера любовта! Затова ти благодаря, че беше човека, който ме научи да обичам! И да бъда обичан!" (If only)