След дълги седем години корабът най-сетне достигна целта, към която се беше устремил, но не по волята на създателите си, нито на пътниците. Звездата на Барнард беше червено джудже в съзвездието Змиеносец на около шест светлинни години от Слънцето. Около нея обикаляше мразовита планета от вида суперземя, отдавна известна на земните астрономи, но за съжаление непригодна за хората. Но за изненада и облекчение на пътешествениците, в обитаемата зона на звездата те откриха друга планета – голяма колкото Земята, с атмосфера и признаци на живот. Нямаха друг избор, освен да се приземят на нея.
Имаше нещо до болка познато в заоблените ѝ хълмове, в дълбоките долини и заснежените върхове, издигащи се на километри нагоре. Планетата притежаваше морета и океани, реки, езера, пустини по екватора и полярни шапки на полюсите – беше буквално двойник на Земята.
Габриел приземи кораба на една обширна равнина в Северното полукълбо. През нея течеше голяма река, а в южната ѝ част имаше гъста широколистна гора ...