14 Февруари: Ще приемеш ли валентинката ми?
14 Февруари
Част 1: Ще приемеш ли валентинката ми?
Едни празнуваха деня на влюбените, други Трифон Зарезан, а тя празнуваше, че е вторник... Нямаше си приятел, нито пък беше любител на алкохола, затова предпочете да приеме тази дата като една от многото в календара. Сутринта стана в 06:00 ч. Навън беше студено. Изтича бързо от леглото до банята, за да се оправи. Среса дългата си права, кестенява коса, сложи синята си лента за коса, облече дънки и тъмносиня блуза, но не защото подхождаха на сините ú очи. Съвсем не беше заради това! Всичко това щеше да бъде нейният "таен бунт". Първо, защото на този ден отвсякъде я заобикаляха червени балони във формата на сърце, разни валентинки и тем подобни.
Не я разбирайте погрешно, тя винаги се радваше, когато видеше влюбена двойка, но ú идваха малко повече непрекъснатите въпроси от страна на съученици, приятели и роднини. Затова, тъкмо защото всичко на този ден се беше побъркало по червеното, тя реши, че ще се облече от глава до пети в синьо. Закуси набързо, изпи сутрешното си кафе и се отправи към стаята си, за да вземе чантата си и да се отправи към гимназията.
Още от входа на училището я приветстваха около двайсетина балона във формата на сърце и, как мислите, се открояваше нейното синьо облекло на фона на всичкото това "червено нашествие"?
Едно момче, което стоеше на входа и раздаваше валентинки на всяко момиче, което влизаше, подаде и на нея:
- Заповядай! - усмихнато ú подаде той валентинката, като очакваше от нея да каже "благодаря", "мерси" или нещо от този род. Той изглежда не я познаваше. Ето защо я погледна учудено, когато тя му отговори:
- Не, благодаря!
- Как така? - попита той.
- Ами ето така! Дай валентинката си на някое от другите момичета. Аз нямам нужда! - отговори тя и тръгна напред, когато чу зад гърба си:
- Напротив! Ти имаш нужда от валентинката ми повече от всички останали момичета, на които ги раздавам.
Тя спря на място. Усети как сърцето ú за по-малко от секунда се разби на хиляди парченца. Но това не ú се случваше за първи път. Чувството ú беше добре познато. Просто не проумяваше как едно напълно непознато момче можеше да я нарани с думите си, без да я познава, без дори да знае името ú.
- Знаех си! - каза той.
- Какво знаеш ти? Нищо. - отвърна тя.
- Наистина?
- Да, наистина!
- Все пак вземи валентинката ми. Дай я на него и му кажи да ти я подари - отговори той.
- Моля? Да му кажа да ми я подари ли? - попита тя с недоумение.
- Мхм - кимна с глава той.
- Той не съществува! - каза тя.
- Как така не съществува? Разбира се, че съществува. Просто все още не си го срещнала - каза той.
- И как тогава ще ми я даде? - попита тя.
- Ами аз пробвах да ти я подаря от мое име, но ти отказа моята валентинка. Затова предположих, че има някой който вече го е направил - каза той.
- Часът е едва 07:10 сутринта. Дори той да съществуваше и да го бях открила, надали щеше да ми я даде толкова рано - отвърна тя.
- Рано ли? Ако беше моя приятелка, бих дошъл за да ти я дам още преди час.
Тя се усмихна. Той също.
- Е, ще приемеш ли валентинката ми?
- Не.
- И защо?
- Защото преди мен и след мен ще раздадеш още толкова много на толкова много момичета - отговори тя.
- Но няма да заговоря нито една така, както заговорих теб.
- Защото нито една няма да ти откаже, както ти отказах аз - каза тя и отново се усмихна.
Следва продължение...
© Мария Костадинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря! Радвам се, че се харесва.
-
Супер готино започваш!!!Поздравчета!
-
Благодаря за съветите, Калин! Всъщност героинята вече си има име, но какво е то ще разберете от следващите части. И да, аз също реших краят на историята да бъде доста по-различен от обичайните банални истории, които завършват или с раздяла или с "и заживели щастливо..." Но няма да издавам нищо за да бъде интересно.
-
Харесва ми идеята да не се споменава името. Или поддържай това докрай, или кръсти главната героиня Румяна. Описанието в началото е хубаво и не отстъпва на диалога. Развитието на сюжета е изненадващо.
Браво! Удивен съм от това, че не прекаляваш с прилагателните и правиш разговорите естествени. Само внимавай краят да не се получи банален - трябва да обърнеш повече внимание на чувствата й, но не вкарвай крайни неща като омраза, гняв, силно влюбване. Според мен е по-хубаво да изграждаш с дребоси като притеснение, срам, неувереност, забава, радост, желание.
Успех за следващата част! -
-
Интересно
-
Благодаря!
-
ще се оглеждам
-
Благодаря! Всеки ден ще пускам по една част.
-
чакам продължението, поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
