Мокро

Слънцето печеше силно, толкова силно, че можех да изпържа яйце на главата си. Вървях като призрак по брега. Прозак ме направи призрак.

"Даже и времето е ненормално в тая държава" - мислех си, докато пресмятах как няколко месеца е адски студ, няколко месеца е жега и няколко месеца през годината вали всеки ден. 

- Не може ли постоянно да е лято, но нормално, не такава жега. Не се диша!
- Каквото времето, такива и хората... - каза жената срещу мен, която разхождаше кучето си, докато се разминавахме.

Беше 10 сутринта. Отново бях сам. От няколко години насам сведох така наречените "социални контакти" до минимум. Без да се срещам с никой ми беше много по-добре. Убеден съм, че проблемът не беше в мен, а във фалша, дълбоко пропит в останалите без каквито и да е ценности и интереси материалистични свине, в които се бяхме превърнали всички. И на всички ни беше по-добре да сме си сами... всеки за себе си. 

Помотах се още малко и си намерих място, откъдето морето се вижда най-хубаво. Обичах да гледам корабите. Пиех бира, пушех цигари, четях "Идиот" на Достоевски и от време на време хвърлях по един поглед към безкрайната синева, към белите мехурчета, които галеха брега и после се връщаха обратно в морето. Чайките, морето и корабите свиреха най-прекрасната и тъжна музика. Саундтракът на моя живот. 

Редуваха се увиснали лелки и стегнати и сладки момичета - еднакво интересни и на чичковците и на младоците като мен.

От жегата и огромното количество Прозак, което бях изпил, смесено с алкохол и нито хапка храна имах чувството, че ще припадна. Или поне ще заспя. Тъкмо се унесох, когато силния вой на едно куче ме събуди. Над мен стоеше изправена онази мацка, която се включи неочаквано в монолога ми за шибаната жега. 

- Ти какво? Какво не ти е наред? Стоиш сам, пиеш бира и четеш някаква книга. Какво четеш всъщност? - попита ме тя и седна на пясъка до мен.
- Чакай, чакай. Не е възпитано така, седна без да съм те поканил, освен това дори не се запознахме. 
- Ще си сядам, където си искам. Пясъка е на всички! Аз съм Мая. А ти, метеоролозе, как се казваш? - каза тя и почна да рови из плажната си чанта, от която извади някаква книга.
- Аз съм Чарли. Опитвах се да чета Достоевски преди да ми се натресеш. Обаче, честно казано, като те гледам си много по-приятна от Достоевски. 

Мая се засмя. Това беше добре. 

- Ти сигурно четеш нещо на Паулу Коелю. 
- Ха-ха, да бе. Не всички красиви момичета четат само Коелю. Всъщност чета Уайлд - "Портретът на Дориан Грей".
- Чел съм я. Този Дориан е пълен мухльо - има целия свят, вечна младост и все не е доволен. Много скучен тип!
- И ти постоянно не си доволен май - времето те дразни, компанията ми те подразни. Поне първоначално...
- Отблъсквам хората отначало, за да видя кой ще остане. Който си тръгне толкова бързо действително не е заслужавал да ме познава.
- О! Умничък си. - отговори тя... по-скоро иронично. - Не си оттук, нали? Говориш много твърдо.
- Да, България е малка страна, но за сметка на това имаме много разновидности на селяни: софийски, морски, северозападни...

Тя се засмя и извади една Карелия от чантата си. Хвана я нежно между пръстите си и я запали. 
- Рядко виждам момчета да четат книги.
- Аз не съм мухльо. Открих ги наскоро и взе че ми хареса да чета.
- Защо мислиш, че само мухльовците четат?
- Защото обикновено е така. А и аз не чета класиците много, много. Те обикновено жунглират със сложни думички, за да демонстрират безспорния си интелект и някак ми звучат снобски. Виж, Буковски е нещо друго...
- О, да! Обичам Буковски. Но е малко циничен...
- Даже много. - отговорих аз.

Повечето жени и момичета не идват така, не те заговарят първи. Робуват на някакви стереотипи, че "мъжа трябва да..." Не, никой не "трябва да"... живота няма правила, особено, когато става дума за човешки отношения. Било то и между мъж и жена. Какво толкова, защо всичко се преекспонира?! 

- Слушай...
- Мая. - подсказа ми тя.
- Отивам да поспя в хотела. Много съм уморен.
- Добре, чао... еди кой си.

Прибрах се в хотела, изпих няколко коктейла и си легнах. Преди да заспя се опитах да си я представя. Очите ми виждаха едно, но замъгления ми мозък възприемаше друго. Дали беше красива наистина, както ми се стори? Едва ли...коя красива жена ще седне просто така до мен, ще се запознаем и ще започне да ми говори за книги. А и тия, готините мадами, въобще не се интересуват от книги. 

Поспах няколко часа и следобед отидох отново на плажа. 
Постелих си кърпата, извадих си книгата и цигарите, излегнах се и започнах да чета. 
- Бау! - някаква красива мацка изскочи пред лицето ми.  - Пак четеш!
Това тази Мая ли е? Ако е тя, наистина е много красива. Почесох се и прокарах погледа си от върха на пръстите на краката ѝ, продължих към бедрата, нагоре към гърдите и стигнах до врата. Врата е много специално място в женското тяло - границата между разума в главата и страстите в тялото. Погледнах я в очите за малко и отметнах поглед. Косата ѝ блестеше като злато на слънцето, а къдриците ѝ на фона на морето изглеждаха още по-красиви.
- Какво ме зяпаш като експонат? - учуди се тя.
- Мила, ти си експонат! Пример за изящество и красота.
- О, мерси, мерси... но това всеки го вижда, ако е така, де.
- Аз видях, че обичаш и да четеш. После ми стана интересно какво четеш. След като разбрах какво четеш, разбрах каква си и ти самата.
- Нищо не си разбрал. Искаш ли да се разходим?
- Да не сме във втори клас да се разхождаме? Не обичам да се разхождам. Предпочитам да съм неподвижен. Например седнал ей' там. - казах аз и ѝ посочих бара. 
- Ами, добре, щом натам те дърпа... хайде.

Изпихме по няколко коктейла в бара, поговорихме си и разменихме телефоните. Надявах се НИКОГА да не ме пита с какво се занимавам. Мразех този въпрос, защото ми беше трудно да отговоря. Постоянно сменях скапаната си работа, нямах професия, специалност, образование или нещо от всичките светски "изисквания", за да се впишеш в категорията на "свестните". Не бях толкова смел като тях, че да рискувам да пожертвам 30 години от живота си докато се гърбя от работа и да не изживея нищо. Гледах на хората като пътници в стар влак, движещ се много бавно и сякаш им махах за "сбогом" докато зяпаха през прозорците на купетата. 

Какво работеше тя е друг въпрос. Беше диетолог. Професионално изкривяване беше опитът ѝ да ме убеди колко важно е да се закусва и как трябва да се храня повече, защото ме е търсила на плажа 20 минути преди да ме види. 

В седем сутринта телефона ми прозвъня. Да, седем сутринта! 
- Кой е?!
- Не си ми записал номера значи... аз съм.
- Коя? 
- Мая, глупако. Ставай да потичаме. 
- Аз да тичам? 
- Да, да. Хайде.

Невероятно, но се съгласих. Не защото ми се тичаше, а защото исках да я видя сутринта. Повечето мъже твърдят, че жените са отвратителни сутрин, но това не е вярно. Не и ако са наистина красиви. Не и ако са красиви и без грим. А тя беше красива без грим. Сега исках да я видя леко подпухнала от съня и без грим. Освен това ми беше приятно с нея...нямах и друга компания, а бях тук от седем дни, оставаха ми още няколко дни и се прибирах в смрадливата столица.

Потичах пет минути и спрях. 

- Добре... почакай да довърша. - имаше си някакъв режим и норма и държеше да го спази. 
- Сега какво ще правим? - попита ме тя, когато приключи.
- Ами, не знам. Можеш ли да плуваш?
- Мога, но не съм с бански. Ако искаш, после може да поплуваме. 
- Не, аз не мога. Баща ми беше винаги твърде пиян, за да ме научи като хората.
- О! Аз ще те науча. 
- А, не! Не искам жена да ме учи да плувам.
- Сексист. - каза тя и първоначалното впечатление, че не се сърди искрено се изгуби, когато съвсем смръщи поглед и се нацупи.
- Добре, добре. Съгласен съм. Но, ако те пипам под водата ще знаеш, че е без да искам. 
- Ха! Да си има някакви граници все пак. Един-два пъти ще го приема за неволно. 
- Ами, ако искаш още?
- Слушай, не ми говори глупости, ти не си простак.
- Не съм ли?
- Циничен си, но не си простак, има разлика.
- За пръв път виждам жена, която усеща разликата. Ти ми върна надеждата в жените. Може би жените не са "декоративен пол", както казва твоя Уайлд, който четеш в момента.
- Това не съм го прочела още. Но той е педераст, така че...
- Да, права си, оценката му не е меродавна. Поне за жените. Пък и впоследствие се е отказал от възгледите си. 
- Да. И става скучен. Искаш ли да дойдеш до нас? Да не стоиш цял ден в хотела. Ела ми на гости.
- Сама ли живееш?
- Да, разбира се...що за въпрос. Ти да не живееш с майка си?
- Не още на 16 ѝ писна от мен и ме изгони.
- Това е гадно. Мен ме изгониха чак на 18. 
- Изчакали са да станеш пълнолетна, за да имат успокоение на гузната си съвест. Не им ли пукаше, че може да те изчукат някъде?
- Не, защото не давам на всеки срещнат.
- Това значи ли, че трябва да мине мнооого време откакто сме се срещнали, за да ми дадеш?
- Кретен. Идваш ли, или не?
- Идвам, идвам. Само да си взема една бира.

Качихме се в колата ѝ, която беше на компанията за хранителни добавки, в която работи. Това беше втората ѝ работа. Стигнахме до апартамента ѝ, тя отвори и ме покани. Беше много чисто и подредено, миришеше приятно и беше подредено "по женски". В тоалетната имаше пухкаво килимче, чинията беше много чиста и както никога се постарах да не я опикавам. Измих си ръцете и отидох при нея в кухнята. Вече беше сложила кафе и някаква каша за закуска.
- Каква е тая каша?! - попитах аз.
- Не е каша, а мюсли с плодове, сядай да хапнем.
- А, не. Сега ще пия кафе и ще пуша с него.
- Само на терасата се пуши, да знаеш.
- Що за простотия? Гониш ме на тераста да пуша...
- Не искам да ми смърди на цигари. Ясно?
- Добре, добре. За какво ме покани? Да ям каша... или там каквото е ли?
- Не, просто така.
- Аз не съм ти приятел, знаеш го, нали?
- Знам. 
- Добре... важно беше да го уточним.

Изпихме си кафетата и тя отиде в спалнята. Върна се с две хавлии и ми даде едната. - Хайде да се изкъпем. - предложи тя.

Тя свали дрехите и сутиена си и остана по бикини. Аз лъснах гол в кухнята ѝ. Хвана ме за ръка и ме заведе в банята. Бутна ме до стената, точно под душа и пусна ледена вода. 
- Какво?! - ядосах се аз.
- Да охладиш малко страстите... - каза тя и свали червените си бикини. После започна да се приготвя за душа, извади от шкафчето някакви мазила, душ-гелове и какво ли не. Регулира водата и се допря до мен. Започна да ме гали нежно и да ме сапунисва. Умишлено пропускаше члена ми, за да ме подразни. Аз взех гъбата от ръцете ѝ и започнах ту нежно, ту грубо да я притискам и разтривам в нея. После клекнах и разтворих срамните ѝ устни, бутнах я леко назад, за да усещам нейните сокове, а не водата. Нежно я галех от вътрешната страна на бедрата и не бързах да докосвам котенцето. Докато я ближех започнах леко да вкарвам пръстите си в нея, усещах как се подмокря и става все по-влажна. Тя ми галеше косата докато я обгрижвах. 
- Да, да, много ми е хубаво... - започна да говори тихо.
Аз продължих още малко, изправих се, обърнах я с гръб към мен и ѝ го вкарах между краката. Направих няколко бавни движения, усещах как става все по-топла. Прегърнах я  - с едната си ръка я държах за врата, а с другата галех гърдите ѝ. Вкарах ѝ го силно и дълбоко, тя се отпусна в ръцете ми и започна да стене. Беше толкова възбудена, че докато ѝ го вкарвах и я галех тя реши да си вкара малкото пръстче в задника. Повечето мацки не обичат така, а тя сама го направи. Беше дива! Започнах да я блъскам здравата, усетих, че не е по нежните игрички. Едвам устисках докато свърши тя и след малко и хванах ръцете и се изпразних в тях. Тя държеше спермата в шепите си и грижливо я пазеше от водата. Близна малко и се изми. Пак се сапунисахме и излязохме. Както бяхме мокри от водата я хвърлих на леглото ѝ, разтворих краката ѝ и започнах да я лижа!

- Имаш най-сладкото п*те, мила, толкова е розова и сладка!
- М-ммда...

Тя свърши още веднъж и понечи да задоволи и мен. 
- Не искам.... - казах аз.
- Защо? Твой ред е да свършиш! Ще ти направя свирка, ти се отпусни.
- Не. Не искам, защо трябва да има ред? 

Тя се облече, а аз стоях по хавлия. Толкова бях огладнял, че онази "каша", която ми приготви изчезна за секунди от купичката. Тя се зарадва, че все пак я опитах, че даже и я изядох цялата. 

Изведнъж на вратата се позвъня.
- Отиди в спалнята и се облечи, моля те.

Тя отвори вратата, а аз набързо се облякох. Излязох от стаята, за да видя кой е дошъл и да се представя. Вярвах ѝ на сто процента, че си няма мъж или приятел и затова не се притеснявах. А и тя не показа да се е смутила, че някой е позвънял.

На вратата стоеше някакво младо момче в инвалидна количка. Усмихна ми се и ме поздрави.
- Чарли, това е мъжът ми, запознайте се. - каза тя и ми намигна.