2 мин за четене
Настъпи и жътвата. Туй време, когато маранята се спусна по равното златно поле, а слънцето забиваше иглите си в класовете и ранените селски души. Полето сякаш нямаше край и бедните селяни седяха като малки мравчици, хванали сърп в ръка... изгорели от жарта, която се сипеше от небето. Пот капеше от челата им, кръв от сърцата.
Дядо Матей беше пръв там с цялата си челяд. И сякаш с последни сили се опитваше да оре, ръцете му вече обелени, кръвта засъхнала по пръстите му, напукани и загорели с годините. От време на време въздишаше тежко, а сърцето му изнемогваше - ту спираше да тупти за миг... , ту като полудяло животно изпращаше кръвта в главата му, която пулсираше от болка заради жегата. Белите му коси бяха спластени и пожълтяли с времето но сините му очи все още издаваха кой бе Дядо Матей на времето. Велик юнак, безстрашен! Турчин не можа да припари на двора му, пиле да прехвръкне през портите... И още носеше калпака си, не се отказа от него.... не можа да сложи чалмата.
''Каква полза от ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse