Мразя начина, по който ме гледаш.
Мразя безразличието, което показваш.
Мразя как всеки път се правиш, че не ме познаваш.
Мразя, когато след тебе се обръщам,
мразя, когато към мен поглеждаш.
Мразя, когато душата таи надежда, породена от поредната твоя насмешка.
Мразя, че караш ме за теб да мисля.
Мразя, че ума си изгубвам.
Но от всичко най-много мразя това, че те обичам, а не те мразя