Беше един от онези дни, които оставаха в съзнанието ни с нещо наистина значимо.
Вдигнах поглед от тефтера и се загледах в последните слънчеви лъчи, които сякаш сбогувайки се целуваха пожълтелите есенни листа.
Затворих очи, вдишвайки от хладния ноемврийски въздух, който проникна дълбоко в дробовете ми и прониза костите ми, и се усмихнах.
Беше ми много любимо да започвам с: "Беше един от онези дни, които..."
Още по - любимо ми беше, когато денят наистина започваше с нещо значимо и запомнящо се.
Във въздуха се носеше миризма на огън, който създаваше някакъв уют. В съзнанието веднага изникваше чаша топло мляко, домашно приготвен кекс и "Сам в къщи". Ухаеше на Декември.
Месец на споделености и чудеса.
Така бях устроена аз - вярвах в добрите феи, чистотата на хората и красотата на утрешния ден. Вярвах в новото начало, в случването и в сбъдването.
А когато се чувствах несигурна и земята се разклащаше под краката ми... Е, тогава вярвах в теб.
Непоклатимата сила, която ми вдъхваше увереност и с ...