Участвах в конкурс за сценарий на видеоклип „Мтел и безкрайността” и получих награда за най-добра комедия.
3012 година.
Сем. Петрови са на своята междугалактическа совалка и са готови за полет.
- Къде ще почиваме тази година?
- Миналата бяхме на Марс, хайде да идем на друга планета.
- Леле, забравила съм си несесера. Новите гримове... Ох, добре, че телефонът ми е тук.
Взима телефона и се дезодорира, после започва да си суши с него косата.
- Скъпа, взе ли ми самобръсначката?
- За какво ти е, вземи моя телефон и се обръсни като хората. Няма да ме излагаш като на Венера.
- Хайде, излитаме. Сядай до мен, нали си ми навигатор.
- Я вземи моя телефон. Дай ми, моля те, твоя, че е с по-голям екран, да си изгледам „Дързост и красота”. Беше любимият сериал на прабаба ми. Тя ми разказа първите серии, които ù е разказала нейната прабаба и сега го следя. Мтел и Рич са ми по наследство. Сменихме планетата, вече живеем на Меркурий, но мобилния оператор – не. Скъпи, искаш ли малко да разнообразим?
- Друг оператор или нова поза?!
- Не, бе! Гледам галактическото меню на екрана на телефона, нали спрях диетата. Кой за какво си мисли. Вие мъжете мислите само за едно, а уж любовта на мъжа минавала през стомаха...
- Така е. Нали затова те взех, като ми каза, че си главен готвач на петзвезден хотел.
- Не започвай отново, гледай си мас... пътя... уф, трасето. Айде, че филмът започва. После ще вечеряме, ще ти пръжна две яйца на дисплея.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados