10 may 2008, 10:19

* * * 

  Prosa
920 0 1
1 мин за четене
Художник
Какво е да си дете? Какво е да си човек? Какво е да си ТИ, според другите, на този свят?
Може би бях дете, нарисувано от теб, може би бях дете, за което животът бе една игра, игра в, която правилата бяха доста строги, усложняваики се ден след ден. Игра, в която бях винаги победена, игра, в която, и да исках, нямаше да спечеля, игра, която бе подкупена от теб... Какво бях за теб, какво бях за тях, коя бях аз за тоя свят? Една погубена душа, търсеща утеха във всеки на този свят.
И така ти нарисува целият ми свят, подсладен с малко радост. Художник бе добър. Знаеше си занаята. Нарисува ме, ала не успя душата . Опита се да влезеш и там, с четка покрита в черно. Нима душата щеше да е душа, цялата нарисувана в черно? Нещо спря те на този дълъг път, пред бели порти спря се ти, нечии глас провикна се в далечината и изрече думите красиви: "О, художнико велики, за миг поспри се и върни се там, аз владея тук душата, тя бе запазена за друг, който носеше името "Любов.""Обърна се ти, художн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Митева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??