Тъмно. И тихо. Нощ, осветявана само от бледото сияние на луната.
Бетонна приумица на велик архитект. Мазилка, отдавна излющена. Тераса. И куче – на терасата. Не спи. Взира се. В луната? Или в бетона наоколо?
* * *
12.00
Ден като вчера. Даже малко по – зле. Вчера поне имаше хляб. Макар и мухлясал. Днес – само вкус на пластмаса в устата ми. Сега дори и да искат да ме нахранят, няма да има в какво да ми сложат храната.
Вече е обед. А той хърка. Хърка. Хърка. Като дъскорезница е. Искам да го захапя леко за крака. Така сигурно ще успея да го събудя. А той, ако е в добро настроение, най – вероятно ще ме изведе навън. А ако се ядоса, че съм го захапал и пак ме заключи цял ден вкъщи? Ще почакам, дано се събуди.
13.00
Не е спрял да хърка. Трябва да отида навън. Все пак има неща, които вкъщи не мога да свърша.
Иска ми се да имах играчка, с която да прогоня малко скуката. Едно време някой ми беше подарил гумено пате. Обаче го изядох. Преди месеци. Като чинията, в която понякога ми слагат храна.
1 ...