Искам да ти кажа нещо... Отдавна искам да го знаеш...

Опияняваш ме! Ти си моят наркотик, който ме измъква от проблемите и сивото ежедневие. Ти си опиатът, който пренася съзнанието ми в едно по-красиво и по-нежно измерение. Там, където сме само двамата!

Убиваш ме! Когато погледна в очите ти, докато държиш ръката ми, целият рай е мой. Всичко е толкова красиво, нежно, невероятно... Когато ме целуваш и плъзгаш ръцете си по мен като по пиано, изгарям... като в ада...

Съживяваш ме! Когато ме прегърнеш и ми прошепнеш двете най-сладки думички, вдъхваш живот във вените ми! В миговете, когато съм тъжна и отчаяна, когато всичко ми се струва глупаво и прозаично, само гласът ти ми връща надеждата, че всичко ще се оправи и че има светлина в края на тунела...

Вдъхновяваш ме! Мисълта за теб изважда най-красивата част от мен и ме кара да пиша най-сладките думи, които са в сърцето ми... Обичам те! Караш ме да се чувствам добре. Всеки комплимент от теб, прави деня ми сладък, повдига самочувствието ми. Внушава ми, че съм единствена, сладка и неповторима в твоите очи. Караш ме да се чувствам ценна като бижу.

Липсваш ми! Всеки миг без теб е гаден, студен, болезнен, скучен. Необходим си ми. С теб зная какво е да обичаш... Нуждая се от целувките ти... Липсата ти ме отчайва...

Обичай ме! Само това ме спасява в този пълен с омраза, жесток, негативен, лишен от любов, студен и безскрупулен свят!

Обичам те не заради това какъв си ти, а заради това каква съм аз, когато съм с теб! Ти си захарта в горчивото ми кафе и аз не бих могла да се откажа от теб!