38  Градуса по Целзий.

Лятото беше в разгара си. Бяха настъпили юлските горещници. Навън камък се пукаше, въздухът беше нажежен като прегрята пара. По улиците беше пусто. Софиянци бяха край морето, във вилите си или крачеха по сенчестите планински пътеки. В градинките между блоковете беше пусто. Нямаше ни деца, нито старци. Всички се бяха изпокрили заради необикновените горещи дни и щъкаха полуголи в панелните си апартаменти, при спуснати щори или плътни завеси.

         Ник се беше завърнал от морето едва вчера и вече съжаляваше.  Имаше още цяла седмица отпуска, но  се прибра в София заради Лили, а се оказа, че тя все още беше на почивка със съпруга си.

         Беше пристигнал късно вечерта и капнал от умора, беше се разхладил под душа и заспал като труп.

         Сутринта се събуди късно, нахлузи шортите, защото лятно време имаше навика да спи чисто гол,  и отиде в кухнята да си направи едно силно кафе.  След кафето отново влезе под студения душ и дълго  се наслаждава на истинската прохлада от студената софийска вода. 

         Полумокър се изтегна на широкото легло, взе телефона и  реши да поговори с някой от приятелите си. Въртя на двама-трима, никой не му отговори, или бяха в отпуск, или на работа. Накрая реши да опита късмета си и се обади на Владо, негов колега, с когото не бяха много близки, но имаше нужда да си побъбри с някой.

Телефонният звън кънтеше в главата му, но никой не вдигаше слушалката, явно и Владо го нямаше. Посегна да натисне вилката, когато  женски глас каза: “Ало, кого търсите?”

Ник нямаше никакво желание да разговаря с една непозната жена и беше готов да затвори, когато същият глас повтори въпроса, този път не толкова сухо. В гласа имаше приятна закачлива нотка, смесена с известно любопитство.

- Николай е на телефона, търсех Владо. Мога ли да говоря с него?

- Кой го търси?

- Казвам се Николай, негов колега съм.

- Познавам Ви, на един ваш банкет Владо ме запозна с Вас, спомняте ли си? Новогодишният банкет в Шератон.

         Ник смътно си спомняше съпругата на Владо, но добре си спомняше жената с дългата копринена рокля, с огромно шпиц деколте, което караше мъжете да настръхват. Даже бяха коментирали късмета на колегата да има такова бижу в дома си, но същевремено го и съжаляваха многозначително. Явно тя не беше безразлична към приключенията, иначе как човек да си обясни тази  толкова смела демонстрация на изпъкнали красоти.  Имаше нещо твърде предизвикателно в тоалета ú.

       -  Много добре си спомням за прекрасната му съпруга - излъга смело той.  - Още не съм забравил елегантния Ви тоалет от черна коприна. Бяхте прелестна.

Отсреща се чу звучен смях и едно закачливо:

- Само цвета на роклята ли си спомняте? - попита жената, смеейки се многозначително.

- Междувпрочем, Владо е в командировка, ще се върне чак в събота. А аз пека чушки на балкона, затова не можах веднага да вдигна телефона.

- Какви чушки през юли? - попита Ник само и само да подържа разговора.

- Как какви, червени разбира се - каза тя и отново се засмя с цяло гърло. - Да, дебели и червени, има ги на пазара на Ситняково, били вносни.

- Как ги печете, огън ли сте запалили на балкона? - се пошегува Ник. Да не направите пожар?

- Не, в чушкопек с две гнезда - и отново се чу кръшен смях.

- Не Ви ли е горещо на балкона, аз се сварих в апартамента.

- Използвам да се пека, пека по бански. Хем чушките се пекат, хем и аз ще имам хубав тен. Владо като не ме води на море, загарям на балкона.

    -И аз съм загорел много, вчера се върнах от Созопол - пусна двусмислена шегичка Ник.

    - Ауууу, сам ли беше, та си толкова загорял? - мина на “ти” жената. И отново се чу неистов смях. - Чакай да извадя чушките и ще се върна след минута.

    Гласът на жената беше приятен, закачлив. Ник си я представи по бански на балкона с огромните гърди, почти изкочили от чашките и любопитните погледи на съседите. Печени чушки и секс, интересно съчетание.

- Казвам се Катерина, но не обичам да ме наричат Катя. Много е банално. Ако искаш, за по кратко наричай ме Карина. Харевсвам това име. Ти какво правиш сега?

- Нищо, разхладих се под душа и сега се излежавам и говоря по телефона. Още съм мокър.

- Гол ли си?

- Да, защо? Да нямате видео телефон.

Този път смехът беше по-звучен и по-продължителен. Карина явно се закачаше и се забавляваше, Ник нямаше нищо против да се позабавлява и той. Но макар и по телефона, Карина започна да му действа по много особен начин. Чустваше, че има признаци на желание и възбуда.

- Как ли изглеждаш гол и мокър?

- Искаш да видиш или само да ти разкажа? - подхвърли напосоки Ник, опипвайки почвата.

- Сега трябва да пека чушките, приготвила съм ги и не мога да ги изоставя.

- И аз имам една чушка за печене, искаш ли да я сложиш в твоя чушкопек? - каза тихичко Ник и на свой ред се засмя.

- Каква е чушката ти?

-Голяма и червена, като твоите. Ще я изпечеш ли?

- Ами защо пък да не ти услужа, ще я изпека, стига да влезе в чушкопека.

- Само внимавай да не я прегориш, че после лошо пише.

- Няма, ще внимавам, а ако леко прегори, ще я обелим и пак ще е хубава. Аз ги обичам белени, иначе люспите се лепят по небцето.

Тук Ник вече се втвърди съвсем. Лявата му ръка инстиктивно го обхвана и започна бавно да го гали. Гласът му стана някакси приглушен и  вибриращ. Тя почуства моментално възбудата му и директно го попита.

-      Какво става с теб, май си намери занимание?

-      Карина, ти ме възбуди. Искам те, не знам какво да правя.

-      Как така не знаеш, нали чувствам какво правиш, личи си по гласа ти. Бих искала да ти помогна, но сега е невъзможно. Някой друг път.

-      Ти къде си? Надявам се не си на балкона.

-      Не, не съм на балкона, там няма телефон. В хола съм, седнала на дивана.

-      Добре тогава, можем да си поговорим по-спокойно.

-      По-спокойно или докато се успокоиш? - И отново смехът се разля в телефонната слушалка.

-      Не се смей, на мен не ми е до смях. Искам те до мен, искам да целувам гърдите ти, да галя зърната им, да ги смуча. А ти да галиш мен, много те искам.

-       И аз искам. Вече възбуди и мен. Не съм вярвала, че това може да стане по телефона. Казвали са ми, но не вярвах. Казвай ми подробно какво правиш, искам да знам всичко.

-      Миличка, той е огромен, наистина се е зачервил, особено огромната му глава, която  се е измъкнала от кожата си  и се е насочила към устата ти. Ще го вземеш ли между устните си?

-      Защо пък не,  ще го целувам, ще го смуча, докато се успокои и ме облее. Обожавам оралната любов и не разбирам жените, които не го правят.  Тя е най-нежна, най-сладострастна, най-чуствена. Правила съм го къде ли не - в кола, във влак, в киното, даже веднъж в една телефонна кабина. Валеше проливен дъжд и се бяхме подслонили там. Прекрасно е усещането, когато мъжът се излее в устата ти.

В този момент Ник извика и гласът ми проникна в телефонната слушалка като стенание на ранен тигър.

-      Ник ти ме побърка, аз също свърших. Май че стана едновременно. Страхотно беше. Искам те, Ник, искам да те изпия. Искам 69 Ник. Обичаш ли тази поза? Обещай ми да го направим.  Защо няма видеотелефони в България. Колко хубаво би било да те виждам, докато се галиш, и да ти показвам гърдите си, едрите им зърна, да разтворя бърните си, за да проникнеш по-надълбоко в мен, миличък.

-      Карина пак съм твърд, ти ме побъркваш, скъпа, три пъти изригвам едно след друго. И аз искам да изпия твоите сокове, да се разровя с езика си между бърните ти, да поема между устните си малката розова пъпка и да я смуча, докато те изцедя докрай.

-      Вземи ме върху себе си Ник, нека седна на него и да го почуствам как ме пронизва като шпага. Стисни гърдите ми, по-силно, нищо че ме боли. Хубаво ми е, миличък. Много сладко ме любиш. Отдавна не съм  се възбуждала толкова силно.  Преди няколко години ходехме с любовника ми у една моя колежка, тя има хубав апартамент и живее сама. Там си правехме секс партита, тя с нейния приятел, аз - с моя. Тя много обичаше да гледа как се любиме. Това я възбуждаше екстремно, ставаше като луда и караше приятеля си да я обладава отзад. Кучешката поза ú беше любимата. Хубаво се забавлявахме. Даже сме си сменяли партньорите, тя диктуваше програмата.

-      Ник, искаш ли да те запозная с нея? Сигурна съм ще се харесате. Тя е страхотна мадама, прилича на испанка с дълги черни коси. Само гърдите ú са малки, не са като моите. Ник, скоро пак ще свърша миличък, чувствам, че краят наближава. А ти? Готов ли си?

Два вика се сляха в едно, две тела се загърчиха далеч едно от друго, две желания се преплетоха в летния зной. Две телефонни слушалки паднаха на пода. Две страстни души бяха намерили път един към друг.

         Навън слънцето печеше безмилостно и никакъв полъх от Витоша не освежаваше горещия ад, обхванал града. Студената вода обливаше телата им  и разхлаждаше внезапно разгорялото желание, обхванало двама души почти непознати до този ден.

         Карина и Ник бяха изпитали удоволствие непознато до този момент. Един телефонен разговор ги беше сближил повече от дългогодишно познанство.  Под студената вода, пръстите им докосваха собствената плът, сякаш беше тялото на другия, и възбудата отново набираше сила. Тя го желаеше точно толкова силно, колкото и той нея. Когато Ник позвъни отново, телефонът отсреща даваше заето. Навярно този път тя му звънеше.