Аз, ти, той и тя. Или иначе казано – 4етири. Няма имена, няма отличителни белези. А просто 4етири. Няма възраст, няма качества. А просто 4етири. Няма емоции, няма постижения. А просто 4етири. Или поне за пред другите. За пред чуждите, които така и не понечиха да ни опознаят. За пред тези, които си имат всичко.
4етири – защо просто 4етири, ще ме попиташ? Отговорът е колкото простичък, толкова и сложен; колкото е сложен, толкова и простичък. А ти го разбирай, както пожелаеш.
Ние сме 4етирите липси – нас никъде ни нямаше. Знаеше се, че ни има, но никой така и не ни видя. Никой така и не ни опозна. Никой така и не ни даде шанса да докажем, че и ние си имаме всичко. Че не сме просто 4етири.
Ние сме 4етирите изгубени – а може би никога не сме били намерени, за да ни изгубят?
И въпреки това, аз ще дам на нас 4етиримата някакви импровизирани имена, за да може ти да ме разбереш. Аз съм едно, ти си две, той е три, а тя е 4етири. Не, не, не е удачно. Тя не е 4етири. Аз, ти, той и тя сме 4етири. З ...