18 jul 2014, 9:33  

* * * 

  Prosa
551 0 0
Ситните капчици дъжд изчезнаха мигновено, щом се приближих до прозореца и леко дръпнах передетата, а след това се отдалечих и седнах на масата да решавам своите задачи, които ми бяха дали учителите преди много време. Сега вече съм на 22 години и това няма значение, защото, когато ме видят, че съм пораснала и съм по-голяма от тях, просто ще седна пред тях на един стол, а на бюрото ще сложа книги и тетрадки, които ще раздам на учениците.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??