Очите се затвориха, но сълзи не потекоха. Две бяха лицата, стоящи срещу светлината, времето потече и стрелките не спряха...
Първи отвори своите очи, но само в неговите мечти, нейните ги нямаше, тъй както не можеше да има топлина в пуста самота...
Къде се взираше, когато нищо не виждаше, вярваше й повече от очакваното, неоправдана бе тази вяра, да чувства, тя все още го кара....
Стрелката премести се за 50, лъчът на утрото - и той, отрази се слънцето в нещо като сълза, отвори очите си, а тя се усмихваше с нейната красота...
За 50 секунди той бе задрямал и 50 без нея сториха му се години; какво ли, ако сега бяха на 68 и споменът разкъсваше двама на по-далеко и от 50.

                                                                                   2:18

                                                                                   9.12.2009