25 декември, 19:40 часа
Жана се суетеше из дневната... Масата беше вече сложена и подредена с вкус. Разбира се, чиниите и приборите бяха от специалния празничен сервиз. Бутилката 10-годишна ‘Бургаска мускатова‘ вече беше отворена. До нея беше заела място любимата салата на Жулиен с извара, печени чушки, картофено пюре и маслини. Пържолите с гъбен сос и каничката със специално Мерло, което и донесоха от Плодовитово, чакаха ред в кухненския ъгъл, за да бъдат сервирани.
‚Хайде мамо, сядай вече да се видим‘ – каза Жулиен. ‚Хайде, че имаме да наваксваме. Нямаш представа как ме е яд, че не можах да си намеря билет за полет на 23-и‘.
Жулиен от 2 години специализираше в Щатите молекулярна биология. След заминаването на Жулиен и след смъртта на съпруга й Жана остана съвсем сама. След пенсионирането си се премести да живее на вилата им в Попешко, в подножието на Стара планина. Така Жулиен се превърна за нея в единствен смисъл и надежда в живота.
‘С такова нетърпение те чаках! Следях полетите за България през Интернет. Свалих си едно специално мобилно приложение за тази цел....‘ – чуруликаше радостно Жана, докато проверяваше дали се е изпекла добре баницата.
‘Е да, не се съмнявам въобще, ти си си техничарка по природа...Дълъг път измина от Правец-82 до Samsung Galaxy S9 и HP Pavilion Super Slim не знам си кой нов модел… ‘
‘Така е, менят се времената, синко. Нови времена, нови технологии... Едно време в ЦНИКА и на Правец-82 се радвахме...‘
‘Сигурен съм, че си си свалила нови игрички. Казвай, недей да скромничиш!‘ – ухили се Жулиен.
‘Ами да, сега много си падам по СИМС[1]‘
Жана си падаше по компютърните игри от млада. Геймърската и страст се беше родила отдавна, още от времето, когато като млад научен сътрудник в ЦНИКА и дадоха персонален компютър Правец-82.
‚Какво беше това СИМС? Симулацията на реалния живот, нещо такова ли беше?‘ – попита Жулиен.
‚Да, супер е, много интересна. Ще ти я покажа по-късно.‘ – каза Жана и отиде до фурната да провери отново баницата.
‚Позачервила се е вече. Още 10-ина минути и трябват... Хайде, и аз сядам вече.‘ – Жана тръгна към масата, за да разлее питиетата.
‚За тебе от специалната ракия, за мене малко винце...Опитах мъничко от ракията ти, но не, твърде силна е за мене.‘
‘Who are you? Where am I?[2]’
‘Хайде сега, на английски ли ще си приказваме?
‘What, the fuck, am I doing here?[3]‘ – гласът на Жулиен някакси рязко се промени.
‘Какви са тия странни шеги?‘ – обърна се Жана към сина си. И едва не изпусна бутилката ракия. Жулиен, който до преди 5 минути седеше до нея облечен в бял вълнен пуловер и дънки, сега беше издокаран в карирано сако и черен панталон. Освен облеклото, имаше още две абсолютно необясними неща във външността му – бемка на лявата буза и видимо оплешивяване отпред. И я гледаше така, сякаш я вижда за пръв път.
Жана зяпна стъписана... Мозъкът й блокира.И преди да успее да каже нещо, Жулиен бързо стана и излезе.
*
26 декември – 9:10 часа
‘Госпожо Танева, моля да попълните този формуляр. В графа ‘Обстоятелства‘ запишете цялата история около изчезването на сина ви така, както ми я разказахте. Съжалявам да го кажа, но разказът ви звучи доста неправдоподобно... хм, най-меко казано. Преди да започнем работа по случая, ще трябва да си направите психиатричен преглед. Съжалявам, просто това е процедурата ни при такива случаи. От гише номер 5 ще ви дадат направление за нашия служебен психиатър, д-р Караджов.‘
Погледът на дежурния в 6-о РУ на МВР беше благ и кротък, но гласът му звучеше твърдо и непреклонно.
‘Ама чакайте...‘ – успя само да каже Жана. После взе хартийката с трепереща ръка и бързо излезе. Докато беше вътре, успяваше да сдържи сълзите си. Но веднъж излязла от приемната, веднага избухна в плач.
*
26 декември – 11:02 часа
Д-р Караджов съсредоточено ровеше в папката със случая на Жана. В погледа му се четеше интерес, професионална загриженост, но не и изненада.
‘Такааа... Енцефалограмата... Ядрено-магнитен резонанс... Скенер...Психотестът... Ами всичко изглежда съвсем нормално, госпожо Танева. Аз лично не, но напоследък няколко колеги споделиха, че са имали подобни казуси с хмм, странни ... нека го наречем условно, преживявания. И също като при вас съответните изследвания не са установили някакви отклонения от нормалното... Даа, в такъв свят живеем. Напрегнато ежедневие, замърсяване, стрес – всичко това оказва влияние на психиката. И ето го резултатът.‘ И д-р Караджов авторитетно понамести очилата си.
‘Прав сте, г-н докторе, но нали разбирате... Ако е била моментна халюцинация, видение, фантазиране в будно състояние или знам ли какво още, би следвало синът ми по някое време да се появи като физически образ пред мене, нали така? И ако аз продължавам да не го виждам поради някаква психическа причина, би трябвало другите да го видят... А него го няма, просто изчезна!‘ – проплака Жана.
‘Да, абсолютно разбирам. Вече се обадих на колегите в РУ на МВР да започнат незабавно издирване... Между другото, само преди около седмица аз станах директен свидетел на едно такова, хм, необяснимо изживяване. И то кой? Моят брат, в чието психическо здраве съм по-уверен, отколкото в собственото си психическо здраве. Представете си, той ми каза, че видял собствения им котарак облечен в нещо като средновековен костюм, наметнат с плащ, с широкопола шапка и високи ботуши. И най-интересното е, че жена му потвърждава същото. И тя имала точно същото преживяване! След около минута котаракът възвърнал обичайния си образ...Дълбоко ви съчувствам, сигурен съм, че в най-скоро време синът ви ще бъде намерен...Между другото, в случай като вашия може да помогне и регресивна хипноза.‘
‘Може ли да обясните какво точно значи това?‘
‘В много случаи причина за психически проблеми, които имаме в настоящето, могат да бъдат минали случки и събития в нашия живот, спомена за които пазим само в подсъзнанието си. Повторното преживяване на тези случки в състояние на хипноза в много случаи активира поредица от процеси в нашето съзнание, които отстраняване на аномалиите, причинили психическия проблем...Това не е част от установената конвенционалната практика. Но в много случаи помага. Имам познат, който практикува такова лечение. Има много добри отзиви за него. Искате ли да опитате?‘
*
26 декември, 18 часа
‘10, 9, 8, 7 ... отпусни се още ... 6,5,4 ...ти се връщаш 20 години назад ... с детето си ... 3,2, 1 – ти си вече там!’
Жана притихна със затворени очи около минута... После задиша по-учестено. Лицето и придоби напрегнат вид... И изведнъж извика:
‘Dépêche-toi, Julien! Enfile ta nouvelle veste, mets ton ordinateur portable dans le sac et monte dans la voiture! Un long voyage nous attend à Montpellier ...’[4]
Жана отвори очи и се огледа объркано наоколо.
Къде съм? Какво става?‘
‘Спокойно, събудихте се г-жо Танева. Вие сте в моя кабинет. Току-що ви направих регресивна хипноза... Кажете ми какво видяхте, какво почувствахте? И защо говорехте на френски? Знаете ли френски?‘
‘Ами никога не съм знаела. А бях във Франция, в Марсилия… Видях моя 10-годишен син Жулиен... Но беше французин, не българин... Наричаше ме Жанет. Готвехме се да пътуваме за Монпелие при мама...Сякаш не се върнах назад в моя живот, а в някакъв чужд живот...Но не се чувствах като страничен наблюдател...Чувствах се като себе си... Но не точно. Всъщност като французойката Жанет. Какво беше това, не знам. Някакво раздвоение на личността... Явно не съм добре психически!‘
Кажете нещо на френски‘.
‘Нищо не мога да кажа. Единствените две думи, които зная на френски, са ‘мерси‘ и ‘бонжур‘‘.
‘Странно, странно...‘ – промълви хипнотизаторът. ‘Хайде, починете си 15-ина минути и ще пробваме отново...‘
......
‘10, 9, 8, 7 ... отпусни се още ... 6,5,4 ...ти се връщаш 20 години назад ... с детето си ... 3,2, 1 – ти си вече там!’
Лицето на Жана просветна. После се разля в широка усмивка.
‘Merci, maman! Julien est très obéissant, tu n'aura aucun problème avec lui. Tu sera gentil avec ta grand-mère, n'est-ce pas, chéri?’[5]
*
27 декември 9:33 часа
Телефонът звънна. Жана вдигна слушалката с трепереща ръка.
‚Г-жо Танева, имаме новина, свързана с вашия случай. От Интерпол получихме съобщение, че имат информация за отвличане на младеж, за който се твърди, че е син на собственичката на американската фирма Intelligent Combat Devices г-жа Хелън Норс. Похитителите ( за които се предполага, че са от ‚Ислямска държава‘ ) искат да им бъде изпратен проекта и софтуера на най-новия модел супер-андроид на фирмата, заедно с работещ прототип. Иначе заплашват да убият младежа. Изпратили са видеоклип на майката. Интерпол ни препратиха този видеоклип, защото всъщност на видеоклипа се вижда вашият син. Казва, че е жив и здрав и се отнасят добре с него. Майката разбираемо отрича това да е нейният син. Изпратила е снимка на своя син. Казва се Джулиън Норс. Той доста прилича на вашия син, но има някои съществени разлики. За разлика от вашия син синът на г-жа Норс има бемка на лявата си буза и доста видимо фронтално оплешивяване... Много мистериозна история, наистина. Но получена от Интерпол – един от най-достоверните източници, които имаме... Уверявам ви, че за нас вашият случай е от най-висок приоритет и продължаваме да работим усилено върху него...‘
Жана слушаше безмълвно и гледаше втренчено полилея. Затвори телефона, стана и взе тройна доза от кутийката с антидепресант на шкафчето до нея.
*
27 декември 10:20 часа
Офисът на местния отдел за софтуерна поддръжка на real-life гейм приложения към Gaming Application Corporation жужеше като пчелен кошер. Старши-експертът по СИМС Адалберт Антонов пристигна на работа с голямо закъснение. Беше вече 10:20, а беше затънал от работа. Припряно си направи кафе на близката кафе-машина и разопакова сандвича, купен от бюфета. Още неуспял да захапе сандвича и телефонът му звънна.
Гласът отсреща звучеше тревожно и превъзбудено.
‘Здравейте, казвам се Гергана Ганева, ваш клиент, потребител на СИМС версия 3.61. Играта е регистрирана при вас за текущо обслужване и поддръжка под номер SIMS-520967-A4. Подала съм заявка за отстраняване на установен дефект на 26 декември в 23:21 часа. Заявката е под номер 520967-U32/28. Може ли да ме информирате за прогреса по моята заявка?‘
Адалберт провери статуса на заявката в системата.
‘Госпожо, съжалявам, още не сме започнали работа по тази заявка. Подала сте я снощи на 26 декември, в 23:21 часа, а сега е 10:27 на 27 декември. Сама разбирате, че не можем да реагираме толкова бързо.‘
‘Господине, да, напълно разбирам. Наясно съм също, че всичките ви клиенти са претенциозни и нетърпеливи. Но моля ви, ако може, изслушайте ме да ви обясня защо смятам, че моят случай е по-специален.‘
‘Слушам ви.‘
‘Аз съм самотна жена, вдовица, на 68 години. Съпругът ми почина отдавна, а единственият ни син е далече от мене, на специализация в Америка. Скръбта по съпруга ми и самотата оказа пагубно влияние на психиката ми. Живея на вилата на село и за съжаление нямам близки приятели, с които да споделям. Изпаднах в дълбока депресия. Ходих и на психолог, и на психиатър. Пия хапчета против депресия от известно време, но не ми помагат много. Д-р Петров ми препоръча да предприема алтернативно психолечение, което напоследък давало много добри резултати. Предложи ми да си купя вашата компютърна игра СИМС и да си създам в СИМС виртуална приятелка с житейска съдба, много подобна на моята. Така си създадох СИМС приятелка на име Жана Танева. Често си говорим с нея. Имаме много общи теми. Дотолкова се привързах към нея, че вече я приемам като реално човешко същество от плът и кръв. Когато си говорим, споделяме и дискутираме, почти редовно забравям, че Жана е всъщност виртуален герой. Имам чувството, че моята и нейната реалност се сливат в едно... Вчера седнах на компютъра да погледам как Жана празнува Коледа със сина си и да им се порадвам. Но се случи нещо абсолютно неочаквано. Синът и изведнъж започна да се държи така, сякаш я вижда за първи път и да и говори на английски. Забелязах, че облеклото му се промени за части от секундата. Жана зяпна от изумление. Преди да успее да каже нещо, синът и просто стана и изчезна. Зная, че това е игра тип ‘отворена реалност‘, но съм сигурна, че това, което се случи, е извън всички възможни игрови сценарии. За мене това е дефект в софтуера. Програмният интерфейс не ми даде никаква възможност да повлияя за коригиране на ситуацията ( както и се очакваше ). Затова и подадох заявката. Но това е само формалната техническа страна на въпроса. Жана изпадна в шок. Което е напълно разбираемо. Вече обясних колко силно съм привързана към нея. Нейното страдание рефлектира силно върху психиката ми. В този смисъл нейното страдание е и мое страдание. Затова ви умолявам, помогнете ми, като коригирате развоя на събитията във видеоиграта. Помагайки на Жана, ще помогнете и на мене!‘
‚Да, разбирам ви, госпожо. Уверявам ви, че ще направим всичко възможно да решим проблема максимално бързо.‘
‚Много ви благодаря. Ще чакам да ми се обадите скоро...‘
‚Хм, интересен и много заплетен случай‘ – мислеше си Адалберт, докато дояждаше сандвича. Много си падаше по заплетени случаи. Действаха му като червена кърпа на бик. Затова без да се бави, взе чашата с кафе и бързо се отправи към отдел ‚Поддръжка бази данни‘.
*
‘Според мене си абсолютно прав. Това е проблем с данните. Едно от конкретните проявления на общия проблем, който имаме в момента...‘
‚Е, съмняваш ли се?‘ – ехидно се ухили Адалберт. ‚ Аз лично съм писал кода на рамковия контекст ‚Празнуване на Коледа‘. Проверих в системния лог файл – имаме досега 45 675432 real life индивидуални реализации на този контекст без нито една установена грешка в кода! .... Между впрочем, какъв проблем сте намерили в базите данни?‘
‚Абе знам ви аз, все сте творци-корифеи във вашия отдел...‘ – усмихна се Първан, шефът на отдел ‚Поддръжка бази данни‘. И после изведнъж сбърчи вежди: ‚Ами проблемът е много сериозен, няма какво да се лъжем. След срив на глобалната база данни на геймърската облачна платформа, възстановяването на данните от последния актуален архив е било неуспешно. В резултат се е получило смесване на игрови контексти от различни гейм – приложения. Смесени са данни от СИМС с данни от гейм-приложенията ‚Терористични поврати’, ‚Квантова механика за мечтатели’ и ‚Котаракът с чизми‘.. Освен смесването на контекстуални данни, има и загуба на данни...Това води до получаване на пълни безсмислици, несъответствия и бели петна в житейските истории на виртуалните герои. С една дума – пълна манджа с грозде са данните в момента! Това е положението - непредсказуеми, тотално нелогични и граничещи с фантастиката развития в живота на героите. Случаят, за който ми говориш, явно е един от тях. Между другото, само от снощи досега имаме регистрирани над 2600 такива, хмм, хайде да ги наречем фантасмагории...
Сега работим по възстановяване на данните от малко по-стар архив. Засега върви добре. Скоро ще приключим. Корекцията няма да бъде усетена от потребителите. Е, ще има лека загуба на информация, но при всички случаи ще бъдем многократно по-близо до реалността...‘
‚Проблемът има и друго лице, приятел... Ние трябва да възстановим нормалния ход на събитията в живота на виртуалния герой чрез вмъкване на достоверно логическо обяснение на случката. Това трябва да възстанови у нашите виртуални герои чувството за реалност и житейска достоверност. Иначе те ще изкрейзят! Крейзи СИМС герои – разочарование за клиента и позор за фирмата ни! А тези гафове освен това могат да рефлектират жестоко и върху психическото състояние на клиентите ни, както в този случай с г-жа Гергана Танева... Аз ще помисля върху конкретния случай с Гергана. Жената звучеше направо трагично. Чувствам се морално ангажиран да й помогна.. Пък ми е интересно, нали ме познаваш...‘
*
28 декември 16:30 часа
Мобилният на Гергана изписука.
‚Нов имейл!‘
Тя с трепереща ръка отвори имейла.
‚Здравейте, г-жо Ганева,
Относно вашата заявка за отстраняване на дефект 520967-U32/28 в играта СИМС.
Вече сме инсталирали дистанционно софтуерна корекция във вашето локално копие на програмата. В допълнение към това, за отстраняване на проблема следва да предприемете и някои корективни действия в качеството си на потребител на програмата и съответно собственик на виртуалните герои.
Потребителски инструкции за интерактивни корекции:
Чрез виртуална среща на 29 декември в 11:15 часа трябва лично да убедите виртуалния герой Жана Танева да отиде на ясновидка. Ясновидката ще убеди Жана, че всичко ще бъде наред и Жулиен ще се върне в рамките на 24 часа. Това ще внесе така необходимото спокойствие у Жана и ще нормализира психическото й състояние. Ясновидката ще се казва Есмералда и телефонният й номер е 08845925471.
На 31 декември в 10:10 часа Жана ще заспи. В 10:32 часа ще се събуди с чувството, че дълго време е спала дълбоко. И сънят й е бил пълен със съновидения. Точно по това време вие трябва да сте надвесена над Жана. С вас ще бъдат синът й Жулиен и психиатър, който ще се казва д-р Флориан Белчев. Жана ще бъде замаяна и няма да бъде наясно какво се случва. Д-р Флориан Белчев ще обясни на Жана, че Жулиен не си е тръгвал въобще и всичките й преживявания през последните 3 дни са били просто съновидение. Съновидението е било предизвикано от смесването на ракия и антидепресанта, който пие. Всички подробности ще бъдат дадени от д-р Флориан Белчев. Вие няма да се намесвате, само ще кимате съчувствено и ще потвърждавате думите на психиатъра.
29 декември 11:15 часа
Гергана седна пред лаптопа, отвори главното меню на СИМС, избра от менюто ‚Лична среща с виртуален герой чрез дигитално себепортиране във виртуална реалност‘. После от списъка ‚Виртуални герои‘ избра името ‚Жана Танева‘ и надяна VR[6] шлема.
30 декември 10:12 часа
Ясновидката Есмералда беше пълна жена на около 75-80 години, облечена в пъстър пеньоар, с подпухнало, но прилежно гримирано лице. Покани Жана да седне на голям кожен диван, поднесе й кафе и се настани срещу нея. Разделяше ги малка полирана масичка. Върху масата Есмералда постави красив сребърен свещник с поставена в него розова свещ. Сложи предварително подготвената от Жана бучка захар върху масичката и постави лявата си ръка върху нея. С дясната запали свещта.
‚Как се казва синът ти?‘
‚Жулиен Танев‘.
Есмералда затвори очи и замърмори нещо неразбираемо под носа си. После изведнъж отвори очи и се втренчи в Жана.
‘Някой те следи отгоре. Някой бди над тебе. Казва ми – Жана да не се безпокои въобще, всичко ще бъде наред! Жулиен ще се върне! Даже още утре!‘
‚Този, който бди над мене, е бог, нали? Благодаря ти, боже!‘ – промълви Жана.
‚Не ми казва кой е. Само казва, че бди над тебе и всичко ще оправи...‘
‚Благодаря ви, много ме зарадвахте! Изпълнихте ме с надежда...‘
‚Не се притеснявай! През последните 8 години нямам нито едно грешно предсказание.‘
Сълзи от радост и вълнение вече напираха в очите на Жана. Извади от чантата си приготвената банкнота от 50 лв. и я постави върху масичката. Извади и кутията шоколадови бонбони ‚Merci’.
‘Вземи си парите обратно. Няма да ги приема. Гергана ми е най-добрата приятелка. Тя лично ме помоли да те приема. Правя това за тебе така, както бих го направила за Гергана.‘
Сложи парите обратно в чантата на Жана въпреки настойчивите й молби да ги вземе...
‚Добре де, ще взема бонбоните. Внукът ми много ги обича...‘
31 декември 10:42 часа
‘Боже, не мога да повярвам...‘ – чудеше се Жана. ‚Всичко изглеждаше толкова реално, толкова отчетливо! Срещата в РУ на МВР, посещението при психиатъра, регресивната хипноза....‘
‘В нашата наука имаме специален термин за тези ясни, много реалистични халюцинации на прехода между между сънно и будно състояние. Наричаме ги ‚психеделични парасомнии‘. Веднага след Нова година трябва да ви прегледам и да ви сменя антидепресанта. Явно този PAXIL е неподходящ за вас... А и друг път внимавайте с ракията...‘ – засмя се д-р Белчев.
‘Как можах? Ама знае ли човек? Просто малко опитах от ‘Бургаската мускатова‘ на Жулиен. Нали толкова ми я хвалеше...През живота си не бях вкусвала ракия...‘
‘Може би точно затова се е получил този ефект, мамо...‘ – усмихна се Жулиен. ‘Шегувам се. Всичко е добре, когато завършва добре...‘
31 декември 19:20 часа
Новогодишната трапеза беше сложена. Жулиен и приятелката му Яна вече се бяха настанили на масата и радостно бъбреха. Жана се суетеше наоколо и ги гледаше с умиление.
‘Хайде вече сядай мамо, разливам питиетата!‘
‘Никаква ракия за мене този път!‘ – закачливо каза Жана. ‘Как можах да направя тази глупост на Коледа? Боже, понякога имам чувството, че не аз вземам решенията си, а някой друг вместо мене.‘
‘Като говорим за решенията ... Наскоро гледах много интересен филм по Нетфликс‘ – каза Яна. ‘Сюжетът не е фиксиран, а може да се променя по волята на зрителя. Героите във филма вземат решенията си в зависимост от направения от зрителя избор на сюжетна линия. И винаги са убедени, че това са техни собствени решения. Нещо като комбинация от традиционно кино и компютърна игра...‘
‘Много интересно! Много наподобява любимата ми игра СИМС...‘ – забеляза Жана, докато си наливаше ябълков сок.
‘Ами народът още от време оно е казал ‘Каквото ти е писано, това ще стане...‘ Това всъщност значи, че не ти решаваш, а онзи, който го е написал...‘ – пошегува се Жулиен.
‘Какво сме ние всъщност? Съвкупност от протони, неутрони и електрони. Сбор от ДНК молекули. Не знаем ли кой стои зад това, дали и как управлява съдбите ни... Даже е малко страшно...‘ – каза замислено Яна.
‘Ооо, хайде, хайде. Много ви изби на философия, и то точно срещу Нова година. Я да ви сложа от салатката с майонеза... и по малко от бланшираните картофки...‘ – каза бодро Жана. ‘И ще превключа след малко на bTV, да гледаме новогодишното ‘Шоу на Слави‘...‘
Жулиен я прекъсна: ‘Преди да започнем новогодишния гуляй, искам да съобщя нещо много важно. И категорично да предупредя, че това, което ще кажа, е лично мое решение, а не решение на някой друг! Татата-тааа! Днес, 31 декември, 2022 година, на прага на Новата 2023, аз, Жулиен Танев от София, експерт по молекулярна биология, страстен почитател на рок музиката, любител-поет и заклет привърженик на ‘Левски‘, най-смирено коленича пред неустоимо красивата многоуважаема госпожица Яна Христова и казвам: ‘Яна, обичам те! И не ми пука дали с тебе сме съвкупности от елементарни там разни частици, или ДНК молекули! Важното е как възприемаме света и какво чувстваме. И така - съгласна ли си да станеш моя съпруга?‘
‘Да!Да!‘
Жана oстана вцепенена няколко секунди. После леко се ощипа. ‘Не сънувам, не сънувам! Откога чакам това! Боже, дано това да е истина! Какъв по-хубав новогодишен подарък от това...‘
Пламтяща от щастие, механично излезе от хола, взе си мобилния, за да съобщи на най-добрата си приятелка радостната новина. Но Гергана я изпревари: ‘Как сте, Жанче? Как е настроението? Иска ли питане изобщо? Само с Жулиен ли сте? Или имаш и други гости? Има ли нещо ново при вас? Като утихнат фойерверките, някъде към 1 часа, може да намина да ви видя, ако е удобно...‘
‘Разбира се! Ще те чакаме, Герганче. Има нещо ново при нас! Но ще го научиш през Новата Година...‘
[1] Компютърна игра от типа ‚симулация на живота‘. Такъв тип игри също понякога се наричат игри от тип ‚отворен свят‘. Основната характеристика на този тип игри е, че нямат ясно дефинирана цел и героите имат много по-голяма свобода. Геймърът просто създава героите по начина, който желае, дефинира рамковите правила на виртуалната реалност и оставя действието да се развива в произволна посока, без да поставя някакви конкретни цели или ограничения за героите. Тоест развитието на действието в играта наподобява живота на хората в реалността. Геймърът наблюдава развитието и от време на време, по свое желание, може да се намеси, за да помогне на героя си в някаква ситуация.
[2] Коя си ти? Къде съм? – англ.
[3] Какво, по дяволите, правя тук? – англ.
[4] Побързай, Жулиен! Облечи си новото яке, прибери си лаптопа в чантата и се качвай в колата! Чака ни дълъг път до Монпелие... – фр.
[5] Благодаря, мамо! Жулиен е много послушен, няма да имаш проблеми с него. Ще слушаш баба си, нали, миличък? – фр.
[6] Съкращение от Virtual Reality - Виртуална реалност. Компютърно генерирана среда, която потапя човека в симулирана реалност. Виртуалната реалност действа на човека главно визуално и слухово. В някои случаи може да се възприема и чрез други сетива ( напр. тактилно )
© Веселин Данчев Todos los derechos reservados