29 nov 2008, 21:43

* * * 

  Prosa » Otros
680 0 0
Тя сякаш нищо не разбра от онова, което се случваше в душата и в онзи миг.
Но, когато всичко утихна, когато облаците на съмненията си отидоха,
на прекрасното и лице изгря несдържана детска усмивка.
... Разбира се, че в този момент радостта й бе някак безпричинна,
дори леко глуповата, но бе искрена и чиста, като ранния утренен пролетен
дъжд, който внася нежна свежест по туко-що появилата се трева...
22 Април

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??