Знаеш ли, че ме нараняваш, но аз те обичам... Боли ме, плача всяка нощ заради думите, които ми казваш, и заради твоето държание, но нищо... после забравям за всичко и отново се залъгвам, че съм щастлива. Не разбираш ли? Твоето държание ме убива... с всеки изминал ден аз се превръщам в някаква материална вещ, очакваща те да я вземеш... Ревнуваш ме, вдигаш скандали, обиждаш ме... но аз, но аз отново съм до теб, защото знам, че не го правиш нарочно... знам, че нещо вътре в теб те кара да бъдеш такъв, но и знам, че всъщност ти си едно прекрасно, добро и мило момче. Да, моето момче... Ти никога няма да разбереш как се чувствам аз, когато всеки път ме смачкваш и изхвърляш, но после отново ме сграбчваш в прегръдките си и ме обсипваш с мили думи... чувствам се като нещо материално, което можеш да имаш винаги когато поискаш... в това се превърнах аз... защото те обичам... превърнах се в материална вещ, зависима от теб... ти не разбираш и едва ли ще разбереш, че аз също имам чувства и че мен същ ...