11 ene 2013, 20:24

*** 

  Prosa » Relatos
543 0 0
1 мин за четене
Внимателно и тихо отвори вратата на студената стая. Глух прах облъхна лицето му. Тихо изскърца вратата, а тъмнината стоеше все така непрогледна. От студ отиде в студ. Тръгна, а стъпките му бяха меки по наслоения прах. Стигна стола. Кожения стол. Пипна го, ръцете му се вледениха. Хвана го здраво и го дръпна за да седне. Седна. Студ. Настани се удобно, надвеси се над бюрото, което изникна от нищото. Е така, от тъмнината. Опря лакти о него. Зарови глава в ръцете си. Разроши се и понечи да извади свещ от раницата си. Чу шум. Вятърът кършеше клони. Бръкна, извади свещ и огниво. Запали свещта, постави свещта, свещта светна. На едвам мъждукащата светлина той отвори книгата. Беше стигнал до средата. Имаше още много да пише за неговата си история. Ох, колко дълга беше тя. Колко самотен е светът… Извади мастило, извади писалка. Топна, драсна и продължи. Буквите се лееха завъртяно и ефирно по белите листи. Леко по леко, лист след лист, се изпълваше поредната част от живота му. Първо бавно, мозъкъ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??