22 may 2007, 14:01

* * * 

  Prosa
739 0 1
1 мин за четене

Aз се влюбих в него напълно случайно. Няколко пъти бях попадала на неговата снимка в някакъв измислен сайт за запознанства. Но интересното е, че преди онази вечер той никога не бе ми правил впечетление. Не се познавахме лично, а само си писахме от време на време и то само "здрасти", "как си?" и т.н. от тоя род. Но една вечер той ми предложи да бъда с него... Каза ми, че ако спя с него, после ще станем гаджета. Или обратното. Каза аз да реша. Излъгах го, че съм извън града и че не мога да реша на тоя етап. Той ми каза, че ще ме чака да се върна. Но спряхме да си пишем. И аз започнах да го обичам! Да, аз го обичах. И все още го обичам... Но тогава започнах да го лъжа. Писах му, представяйки се за друга. И това го направих два пъти. Първия път просто спрях, защото той ме помислил за една друга. Втория път се стигна много по-навътре. Мисля, че и той започна да изпитва нещо към мен, дори и да не ме познаваше. Каза ми много неща за себе си, опознах го доста добре. Лъгах го близо месец, докато накрая не ме болеше толкова много, че просто му казах, че съм го излъгала. И най-интересното беше, че той се сети коя съм всъщност. Помня точните му думи "Амии, тогава значи ти си оная до Ива. Една грозна, много грозна. Тя се казва Гери". Уфф, тогава ужасно ме заболя. Но, естествено, не можех да му кажа, че това наистина съм аз, защото доста често се засичаме. Та, Господи, ние дори не се познаваме! От онзи ден не съм влизала в онзи скайп. Но когато се разминаваме по улицата, той все към мен гледа... значи знае... Мина повече от 1 месец от тогава. Онзи ден ми писа в мирката. И вече почти винаги като влезна, ми пише. Той вече знае коя съм... Аз винаги ще го обичам и винаги ще се надявам и той да ме заобича. Все пак имам малък шанс, нали???

© ГеРчИтУ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • " Но една вечер той ми предложи да бъда с него... Каза ми, че ако спя с него, после ще станем гаджета."
    Ей,я го зарежи тоя кретен...за какъв се мисли...Не си струва..чувствата рано или късно отминават,а и понякога се налага да ги загърбиш...Един съвет-спести си болката сама и не се занимавай повече с него...
Propuestas
: ??:??