Карам си колата и си свиркам. По-точно пея. Всъщност нека да съм още по-точна - опитвам се да следвам ритъма на една балада на Соната Арктика. Чакам си на светофара съвсем без нерви и досада. Просто си пея. Шофьорът на колата до мен ме поглежда странно... и си затвори прозореца. Напълно на ясно съм с певческите си възможности. Ако има начин да ми зашият устата, за да не го правя и този начин не е противозаконен и неморален - мъжът ми щеше да го направи още преди години. Но понеже още няма излязъл закон, който да забранява моето пеене на обществени места, аз продължавам да тероризирам хората, които могат по някакъв начин да ме чуят.
Всъщност пътувам в софийското задръстване. Сутрин е. Околовръстното.
Някой натиска нервно клаксона на колата си. Оглеждам се. Не е за мен или поне не изглежда да е за мен или моето пеене. Една малка групичка пешеходци пробягва по зебрата. Джипа пред мен нервно натиска газта. Поглеждам нищо неподозиращите пешеходци и се зачудих, дали някоя бивша жена на джипа ...