А можехме да избегнем срещата с Нея...
Гледах се в огледалото и не можех да не се усмихна. Толкова красива коса, такова нежно лице, искрящи сини очи, хубави бели зъби. Перфектното тяло. Всичко ми беше наред. Имах приятели, семейство, в което много рядко се чуваха викове и крясъци. Приятелите ми ме уважаваха и даваха всичко за мен, а родителите ми ме обичаха и се грижеха с цялата си любов и сърце.
Държах в ръцете си новата бяла рокля, която си купих за лятото. Беше тъничка и се спускаше до коленете ми. Мислех да я облека в събота. Тогава с приятелите ми щяхме да си направим пикник на Витоша. Всеки отговаряше за нещо. Мартин трябваше да носи храната, Нина – чашите и чиниите, Боби – фотоапарата и картите за игра, а аз – пиенето. Разбрахме се да взема една водка, защото аз не обичам, а на тях една щеше да им стигне. На мен уискито, което беше останало на дъното на бутилката, щеше да ми е достатъчно. Чудех се дали да взема бира и в крайна сметка реших – колкото повече, толкова по-добре.
Вси ...