А съм още в началото...
Не намирам края на началото и началото на края... Помня началото на Голямото начало... Беше след една Голяма любов... След края... Винаги е след края. Всеки край е едно ново начало. Построих си храм на болката и не допусках там никой... Но се намери човекът, който събуди спящата красавица за света наоколо, изкачи високата кула, мина през стражата и стопи леда пред вратата... към сърцето, разбира се. Вълшебната целувка - да, от нея започна всичко. Започнаха и светът, и сетивата да добиват цвят. Любовта бе с дъх на сняг, чиста, нежна, бяла, блестяща от желания... Пръстите сами се вплитаха, без принуда. Tолкова естествено, както никога досега. Любовта ми започна през зимата, донесе най-неочакваната топлина... И с идването на пролетта, тя расте във мен и същата, и малко по-различна - пораснала и още по-реална с все същата омая. И като кокиче изпод снега, пуска корени близостта... A съм още в началото...
P. S.:Тази приказка няма да има край. Недоволни? :)
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, Веси, Йоли, Вили, Нати и Нинче!
-
Прекрасно е...
Голямо,светло начало...
Любов в началото на пролетта...
Младост!!! -
Великолепна си,Танче!Словото ти се лее и омайва!С обич!
-
Това е то - Приказка без край - дано!
-
Че как да няма край?! Има си край разказа, който е страхотен. Страхотно си описала такова голямо преображение от ледената кралица към слънчевата принцеса и то само с няколко думи. Както винаги съм възхитена от красивия ти разказ!
-
Ахх красива приказка!Как ще има недоволни..Няма такова нещо.Бъди щастлива!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
