І част
ГОРАТА НА СЕНКИТЕ
Агамор отвори широко очи. Шумовете на гората го караха да бъде предпазлив. Небето се бе надвесило над него – мътно и тъмно. Той запристъпва леко през храстите, разтваряйки ги с ръце. Шумовете ставаха все по-страшни и някак близки. Сякаш се завъртаха около него в странен танц и ту стесняваха кръга, ту го отдалечаваха. И при всяко доближаване на гласовете сенките от миналото му оживяваха в ясни картини и той виждаше отдавна забравени неща. Шумът ставаше все по-близък. Сякаш много гласове се сливаха в един, сякаш един глас се разклоняваше подобно на дърво и се превръщаше в милиони себеподобни. Агамор спря за миг. Страхът, нахлул в съзнанието му започна да пулсира с ритъма на горските гласове и той осъзна, че всяка минута сега е по-ценна от всяко друго съкровище. Като дете беше чувал за тази гора. Наричаха я гората на сенките или `Страх Усое` и говореха, че никой никога не се е връщал, защото всеки попаднал под короните на дърветата й се обръщал назад в сянката на ...