9 may 2012, 15:33

Агонията (Капчица живот) 

  Prosa » Otros
791 0 7
1 мин за четене
КАПЧИЦА ЖИВОТ
Лош, добър – свърши януари. Победихме го. Не се знае още де – дали ние него, или той нас. Ще се види. Абе той много хубаво тръгна в началото. Пусна снежец, украси дърветата, разхубави земята, зарадва децата, щипна ги по бузките, ама, ей тъй, само за настроение. Пък сетне! Че като се нацупи, че като се развилня, че като се разфуча – истинска хала ненаситна! Всичко се изпокри. Кое където свари.
Да, януари си замина, ама нравът му остана. Ей го на, февруари – и той сърдит. Още не дошъл, пък си разиграва коня. Какъв ти кон – бяла мечка. Сибирска. Едра една такава, тромава и гладна. Цъкли с очите си и ръмжи. От устата ù ветрове излизат и дето минат, всичко замръзва... Ама ще омекне. Ще кандиса и той. Само да подуши южняка и друга песен ще запее.
Но сега – лошо. Студ и болести. А от всички болни, тате е най. Всяка сутрин посреща деня с уморения си поглед, взира се през прозореца и шепнешком повтаря: "Благодаря ти, Боже, и за този ден!”
Брои си дните. И как ги брои, като не знае ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??