Ах, този английски
Здравей, който и да четеш тази история. Казвам се Георги, приятелите ми викат Гого, а от както съм се пръкнал мама и татко ме наричат с всевъзможни умалителни и измислени имена, та по някога се чудя дали помнят как са ме кръстили, но за това друг път, а сега по темата.
Случайно попаднах на това предизвикателство и реших да ви споделя една история от моето ранно детство, преди има няма десет години, която мама разказва на всички и винаги се залива от смях.
Бях на около две годинки и като всяко модерно, не съвсем бебе, обожавах да гледам онзи детски канал по телевизията „Байби ТВ“ . За татково съжаление програмите на тази телевизия бяха на английски, защото той не е много на ти с езика, но за мен не беше проблем, понеже така или иначе още и български не можех да говоря като хората. Филмчетата бяха много интересни и както казваше мама, точно за бебоци, които откриват света. Та така, растях си аз с образователните филмчета на английски, докато един ден се случи случката.
Мама имаше много домакинска работа и двамата с татко излязохме сами на разходка, защото времето беше пролетно прекрасно и слънчево. След около час татко припряно започна да звъни на мама по телефона. Тук ще предам разговора по нейните разкази:
- Жена, трябва ми помощ от приятел!
Мама въздъхнала тежко, изключила прахосмукачката и попитала какво пак е станало.
- Ами застанал е наш Гого на върха на пързалката, сочи с пръстче към небето и ми вика „Тате иж, вейнкайус“, направо съм в шах, а той все това повтаря и се ядосва, че не го разбирам.
Седнала мама да отдъхне и почнала да мисли, после станала, излязла на балкона, погледнала небето. Нищо. Ясно, синьо, слънчево. На края му казала, че най-вероятно е нещо на английски, но сега не може да го мисли и така мистерията си остана.
Няколко дни по-късно отидохме тримата на разходка до парка и докато хапвахме вкусна цаца с картофки изведнъж се зададе страховита буря. Хукнахме към къщи, ама бурята ни застигна до църквата и татко ме скри под навеса на един прозорец. Бурята, нали беше пролетна, премина на бързо, разкъсаха се облаците, грейна слънце, а аз гордо стоящ на перваза на прозореца вдигнах пръстче към небето и с укор в гласа извиках:
- Тате, иж, вейнкаус!
Мама погледна на горе към покритото с бели облаци небе и започна да се смее с глас, защото най-на края разбра какво съм се опитвал да кажа на татко в онзи ясен, безоблачен ден:
-Тате, виж, рейнклаудс! (В превод – Тате, виж, дъждовни облаци!)
„Rain clouds, rain clouds, go away come again another day“ – е една песничка, която често се чуваше от телевизора 😉
И така мистерията беше разбулена.
Мама казва, че е имало и други подобни ситуации на изгубени в превода, но тази била най-забавна…
На теб, който стигна до края, благодаря с надежда, че съм те усмихнал, а на другите участници - успех 😊
© Биляна Битолска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Честито и от мен.
-
Честита победа. Очаквам авторът да ми пише с темата за новото предизвикателство
-
-
Акеми, благодаря
Лати и за теб -
-
Усмивка и глас от мен.
-
Констанс, много благодаря
-
Много сладка история.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Сядам да мисля с какво да ви предизвикам