Понесе животното към къщи с ясното съзнание, че върши голяма глупост. Котката беше много стара, проскубана и мършава. Но се гушна на рамото й толкова нежно и започна леко да мърка, сякаш пееше... беше я хранила в продължение на четири години - всеки обяд, до контейнерите зад офиса. Докато собственото й дете растеше и от детската градина мина в подготвителна група, бялата котка чакаше всеки божи ден пред вратата на офиса, точно в дванадесет и пет. В последната година животинката видимо бе остаряла и жената реши да я прибере вкъщи. С момченцето си веднага стъкнаха къщичка на котката на терасата, приготвиха й малко кашонче, пълно с вата и животинчето заживя с тях. Кротка и гальовна, маца скоро се пресели в къщата.Обичаше стопанката и детето ѝ безмълвно, никога не я чуха да мяучи или да съска. Тихичко сядаше на коленете им, а легнеше ли някой от тях, безшумно се наместваше зад гърба му и дишаше
тихичко, едва доловимо. Ядеше пак по нейния си мацешки начин - изправяше се на задни лапи, опрян ...