След тридневен размисъл върху планът как да хванат отдавна наблюдавани бандюги, водачът на групата по залавянето им Найден Найденов вече беше сигурен, че този път няма да ги изпуснат. Ще ги скотавчат в къщата, където са отседнали и ония няма да се усетят откъде им е дошло. По бели гащи ще ги хванат, с гурли по очите, сънени и одремани. Щото планът на Найден беше повече от брилянтен! В учебниците ще влезе и легенди за него ще съчинят.
И така, денят настъпи. Найденов свика за последни указания бойните единици, натовариха се на колите и право в подножието на баира, на чийто връх се намираше въпросното свърталище на бандюгите.
- Разбрахме се, нали? – шепнеше Найденов – Тихо, тихо, като нинджи ще се промъкнем. Нахлуваме, закопчаваме ги и се разотиваме при жените!
- Шефе, ама много стръмно, бе! Аз от онези дни паднах от покрива на плевнята и си изкълчих крака. Не мога да тичам тихо. И изобщо не мога да тичам… - обясни една бойна единица.
- Само ти си изкълчен! А ние сме състезатели, така ли? ...