Актриса за „Оскар“
Шекспир е казал, че целият свят е сцена, а ние сме актьори в него.
Ема от квартал „Пролет“ бе актриса от театъра на живота и от сутрин до вечер играеше бляскави представления.
В понеделник будилникът иззвъня точно в седем и бившата гимнастичка скочи от леглото, облече се бързо, свари чай и направи пирует въпреки своите шейсет години.
Рошавото куче с носле като копче и дълги клепнали уши донесе каишката, а тя разреса русите си къдрици и му намигна.
̶ Разходка ли искаш? ̶ попита го тя лукаво.
Обу маратонките си, закопча зеленото яке и хукна към парка да поддържа идеална фигура.
̶ Купи на връщане ябълки и боза! ̶ извика след нея снаха ѝ.
На Ема ѝ се искаше да откаже, но отвърна с меден глас:
̶ Разбира се, мила, как може да си помислиш, че ще забравя!
В парка дърветата цъфтяха, децата викаха, а кучетата махаха с опашки. Рошавият пудел се спусна към края на алеята, където момиче продаваше сандвичи на подвижна сергия. Той се приближи с радостно джавкане, после застана с вдигнати лапи и блеснал поглед.
-О, моят любимец! – засмя се то и отчупи парче закуска.
Подхвърли го и той като актьор от цирка го улови във въздуха, а Ема небрежно добави:
– Вашето кафе е най-доброто в целия град.
Момичето се усмихна и подаде на стройната клиентка чаша ароматно кафе. Бившата гимнастичка зарови в джоба си бавно, но момичето я прекъсна:
-Аз ще почерпя днес.
Ема намигна на кучето и се отправи към магазина. Ала бе забравила в другото яке личната карта и когато се оказа с маска пред охраната, не можеше да докаже, че е навършила шейсет.
̶ Трябва да видя паспорта ви ̶ заяви авторитетно служителят, мъж със строг преценяващ поглед. – Вие ми изглеждате млада.
Ема я напуши смях. И му се закани шеговито наум. Последва звезден спектакъл. С ръка на сърцето тя разказа как ѝ откраднали документа, докато разхождала кучето в парка, как в плика били и лекарствата ѝ за сърце. Така умело бледнееше, заекваше, а после се зачервяваше, че най-накрая получи своето.
̶ Е, госпожо, този път ще ви пусна ̶ заяви охранителят, като отвори съчувствено вратата пред нея.
С пълна чанта тя връхлетя във входа. Кога пак бе успял да се развали проклетият асансьор! Четвърти етаж ѝ се стори почти Еверест.
Когато влезе в апартамента, внучката ѝ пишеше домашно по английски. Ема изрецитира неправилните глаголи с усмивка и без запъване.
-Бабо, ти си филмова звезда! – възхитено извика детето, но майка му изкрещя от кухнята ядосано:
̶ Тази боза е със захар!
Само че Ема не бе вчерашна. Отметна къдрици и заяви уверено:
̶ Направена е с кафява захар, диетична. Специално попитах заради теб.
Зелените ѝ очи гледаха така искрено, че всеки би приел казаното за стопроцентова истина.
Снаха ѝ отпи, замисли се, но замълча и Ема си отдъхна.
Следваше кулинарно шоу. След няколко часа рязане, задушаване и печене, обядът беше готов. С кърпа през рамо, бившата гимнастичка сервираше с математическа точност – без месо за снахата, ястие с месо за внучката.
– Тази вегетарианска кайма е изключително вкусна – омиташе пълнените чушки с ориз снахата.
– Само най-доброто за моето момиче – погледна я мило Ема, а наум си помисли: „Бог да благослови промоцията в близкия магазин за месо!“
Лесно бе да изиграеш за два часа театър и после да си отидеш вкъщи. Я Ема Томсън да дойдеше на нейното място? Че тя, Ема от квартал „Пролет“, ако бе учила театрално изкуство, не един, а трийсет „Оскара“ щеше да е взела досега!
Вечерта бившата гимнастичка направи своите задължителни упражнения, загледа филм с Ема Томсън, погали разсеяно кучето и се отдаде на сладки мечти.
Вървеше по червения килим в изискана рокля и изящни високи обувки. Под ръка я водеше красив световноизвестен актьор. Още няколко крачки и щеше да вземе „Оскар“. Всички ѝ ръкопляскаха, репортерите отвън чакаха за интервю. В този момент се спъна и политна, но вместо да падне, направи своето уникално гимнастическо превъртане и се изправи на крака. Последваха бурни овации, а камерите я снимаха...
Тук тя потъваше в дълбок сън, заслужен отдих преди поредното утрешно представление. Жалко, че Шекспир не бе познавал Ема от квартал „Пролет“. Иначе със сигурност щеше да я прослави в някой прекрасен сонет. Въпреки че бе актриса без „Оскар“, тя наистина го заслужаваше.
©разказ от Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из сборника "Артисти за "Оскар" - 2023 г.
© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados