Актьорът на сцената Живот
Зяпам през прозореца и мисля – имам тоя лош навик. Макар да знам, че колкото по-малко мислиш – толкова си по-щастлив. А най-щастлив на майката Земя е идиотът. Седи на счупена щайга, заметнат със скъсан чул, дъвче парче плесенясал хляб. И си представя, че е на златен царски трон, наметнат с алена мантия, яде пуйка с портокали.
Появих се на тази сцена – живота, както я е определил Шекспир, и веднага около мен главните роли заиграха мама и татко. Те ме обличаха, къпеха, учеха ме как да ям, как да не пуша, кога и къде да ходя, в колко да се прибирам.
Като тръгнах на училище – в главната роля влезе другарката. Нареждаше кога, как, какво да уча и пиша, какви тетрадки и учебници да нося, при кого да седя, с кого на лагер да ходя.
В казармата главната роля пое старшината. Командваше уверено кога да ям, кога да спя, кога по полето да търча, кога в отпуска да изляза, кога в ареста да вляза.
След това главната роля грабна жена ми. Тя най-добре знаеше как точно да ѝ се обясня и кога да се оженим. Нещо повече – тя знаеше по-добре от мен какви деца искам аз, в какъв дом да живея, какво харесвам за обяд и какво (най-вече за пиене) не обичам.
Като щафета пое главната роля синът ми. Той ми обясняваше какво съм постигнал и какво не, къде искам на почивка да го пратя, какво хоби (строеж на къща за него) имам.
И през цялото време държавата ми казваше каква заплата ми се полага, в какъв панел да живея, за какви строежи на заводи и резиденции да отиват парите ми, къде да бъда на работа разпределен, как да се казват синовете ми, какъв строй да строя, та властниците в него да ме вкарат…
Но най-сетне умрях. Защото снахата знаела как съм мечтаел по-бързо да си отида, та стаята да освободя и да не се мъча, внукът знаел какво джамбуре очаквам да вдигне в моя памет… А пък попът знаеше кои точно молитви жадувам да ми чете от погребението до 40-те дни.
Така протече животът ми – тая театрална сцена, на която всеки иска да играе главната роля.
Кой съм аз ли? Аз съм масовката…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Красе, Хари!
-
Много вожд, малко индианец
като няма масовка, какво прави главният герой.. самотен... по декор. Поздравления! -
Човек-масовка?Нали се прави от много хора.Камиони,цуктромбони.Ония викат-натам.Тия-навам!Не мога да ти смогна,честно,Георги!Уникален Човек си!
-
Благодаря! И ме заинтересува, макар в лириката да съм лаик...
-
Много ми хареса, пиперливо, леко хапещото, с вкус на съпротива, дори и след смъртта... С нещо ми напомни моето стихотворение "Песничка за десетата дупка". Ако искаш, погледни го. А за теб - аплодисменти!
-
Споделям! Мрачно и реалистично, чудесно написано!
-
Благодаря, Латинке-Златна!
-
Светъл ден, генек! -
Свеж черен хумор!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
