Камю - Чужденещът: I част: Господин Мьорсо си взима отпуска за 2 дни и заминава за погребението на майка си, която е в приют. Тя е била атеистка, но сега е поискала религиозно погребение. Синът не иска да я вижда в ковчега. С портиера пият кафе. Идват и приятелите на покойната - около 10 души. На старците е забранено на присъстват на погребението, само най- близкият - Тома Перез е допуснат. Освен тях са само синът, директорът и болногледачката. Перез страда най-много. На другия ден Мьорсо отива на плаж, където вижда стара колежка и любима от кантората - Мари Кардона. Плуват заедно и после отиват на кино. На другия ден - неделя, той стои сам в празния апартамент и гледа хората през прозореца. Съседите му - единият избухлив, мърляв, другият - с куче, което хем обича, хем не понася. Всичките са самотни. Ремон Синтес е имал жена, която обсипвал с пари и грижи, но впоследствие разбрал, че го лъже и е неблагодарна, набил я и я изоставил. Но за него това не е достатъчно наказание. Мьорсо подновява връзката си с Мари. Той става приятел и с Ремон, който пребива отново жена си, защото му е изневерила и го е мамила. Обещава да свидетелства за това в негова полза пред съда и така Ремон се отървава само с предупреждение. Не обича промените, няма амбиции за промяна, харесва живота си. Всичко му е все едно, дори дали ще се ожени и замине за Париж. Кучето на Саламано се изгубва. Ремон сега пък има проблеми с някакви араби, крито са на страната на пребитата „уличница”. С Мари обичат да плуват и ходят на плаж. След обяда Мьорсо, Ремон и приятелят му Масон се разхождат по плажа. и изведнъж виждат двама араби, които се приближават. Преди това отново са се разминали, когато са излизали от .жилището си, но тогава не е имало сблъсък. Понеже Масон е едър и силен, Ремон го кара да се включи в битката, ако този път се състои. И арабите и Ремон са ранени след нея. След като Ремон е превързан, защото кърви заради раната от ножа, заедно с Мьорсо се връщат при арабите, за да довършат спора си. До бой не се стига, Ремон се връща във вилата, в която са отседнали, а Мьорсо се връща сам на плажа, където вижда единия арабин. Преди това е взел револвера на Ремон, за да не се стрелят, а да се бият като мъже. Когато арабинът вади ножа си, Мьорсо импулсивно вади револвера и го надупчва с 5 куршума - първо един и след кратка пауза още 4, за да е сигурен, че си е свършил работата както трябва. II част: Арестуван е. Идва служебен адвокат, но Мьорсо е апатичен към всичко. На всички въпроси той отговаря без желание, всичко му е все едно. Това ядосва адвоката. Само съдия-изпълнителят е търпелив и има желание да му помогне. Подсъдимият не вярва и в Бога, за разлика от съдията. Следствието продължава 11 месеца. Мари идва само един път, защото не са женени и няма право на повече свиждания. Свиква с всичко. В затвора едно от наказанията е липсата на жени и цигари. Мисли си за нещата от живота му и така убива времето. Спи много, говори си сам и губи представа за времето. Делото започва, залата е препълнена с хора и журналисти от вестниците, които те лично са раздухали за него. Всички хора, които до този момент са имали връзка с подсъдимия, свидетелстват. Директорът на приюта на майка му, кактю и портиерът свидетелстват срещу него и му изтъкват лошите черти. Селест, Мари, Масон, Саламано и Ремон - обратно. Но те не са чути, за съда Мьорсо е виновен и безчувствен, не се трогва дори от смъртта на майка си. След неговото дело, същият съд ще гледа и едно още по-страшно - за отцеубийство. Прокурорът иска смъртно наказание, а адвокатът го защитава. На Мьорсо започва да му липсва старият живот, който вече не му принадлежи. Въпреки всички опити за оневиняване, присъдата е обезглавяване на публично място в името на родината. След обявяването ѝ, у Мьорсо се зараждат мисли за бягство, за обжалване и за възможност за помилване. Когато идва свещеникът, осъденият казва, че не вярва в Бога и не иска да си губи последните часове време в разговори за него. Накрая вече не издържа, избухва, излива цялата си мъка върху Божия служител и си пожелава на екзекуцията да има повече зрители, които го мразят, за да не бъде самотен.
© Янко Трендафилов Todos los derechos reservados