Хората казват: "Вслушай се в сърцето си преди да кажеш сбогом..." Това бе моята грешка и сега си плащам. Ако бях чула как силно тупти още за тебе, сега щях да съм щастлива, а не да роня сълзи и иронично да се смея от ярост и от болка. Една погрешна стъпка и всичко се срива, един миг, момент, в който казах думи, които не бяха истина. Не мога да върна времето назад, не мога да върна и думите.

            Вслушай се в сърцето си преди да кажеш сбогом... Знаеш ли, заради кого сега толкова много ме боли? Знаеш ли, с кого свързвам тези думи? Знаеш ли, за кого роня сълзи при всяка тъжна любовна песен? Сигурно не знаеш. Той е едно момче. Най-обикновено и толкова специално за мен. Той е просто той. Името няма значение. Вече два месеца се опитвам да забравя това име, но спомените в сърцето ми тежат и ми напомнят на него. Болката пак хвърля сол в раните. Знаеш ли ти какво чувствам сега? И знаеш ли, онази нощ това момче ми се обади. Аз спях. Телефонът звънна до мен и видях името му, изписано на екрана. Казах си, това е сън, но от онези - хубавите. Не, беше твърде хубаво, за да е реалност. Но той не се отказа. Позвъня втори път. И ето, че сънят стана реалност. Аз вдигнах телефона и чух твоя глас. Ти ми каза, че все още си жив. Жив или мъртъв, аз още те обичам. Попита ме как съм се сетила за теб. А защо не попита, забравяла ли съм те някога? Попита ме, дали си пиян. Не знаех, но знаех, че през цялото това време аз бях пияната. Пияна от най-лошия алкохол – любовта. Попита ме, дали спя. Насън ми се стори, но беше реално. Насън ми се стори и ти, толкова бързо свърши всичко, а сега ми е толкова смътно. Попита ме какво сънувам. Теб сънувах, но как да ти го кажа, ще попитам аз. Обеща, че пак ще се обадиш, но не видях името ти изписано на телефона пак.

На следващата сутрин разбрах, че си бил пиян, че едвам помниш, че  си ми звънял, а аз пак се направих, че нехая...