17 abr 2010, 16:41

Amores@yahoo.es(юни1) 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
1257 0 7
23 мин за четене

 

 

 

                                        ЮНИ

 

                                           І

 

%

   Прости ми, че едва сега отварям твоите и- мейли, Света! Не бях в състояние!

   Всяко едно пътуване до България ме обръща с хастара навън! След това ми струва толкова много усилия да си приведа вътрешния свят в нормален вид!

   Ще ги прочета и ще отговоря на всички! Само ми дай малко време, моля те!

 

 

%

   Вече няма пролет и есен. От зимните якета и ботите минаваме на блузките с презрамки и джапанките.

   -Мъчно ми е –оплаках се днес на Нейджъл-пробвах си летните къси панталони и видях , че само за една зима съм се закръглила като...Не ми стига другото!

   -Трябва да се радваш-отсече той сериозно-а да ти е мъчно за нас, че още пробваме  зимните си  дрехи.

   Или аз съм загубила чувството си за хумор, или неговото е съвсем...Но със сигурност е прав да твърди, че всеки излишен килограм в тялото се получава от недостига на един грам самочувствие в ума!

   Както и да е, чака ме пререждане на гардероба. И той в момента е в такъв вид от вътре, в какъвто съм и аз. Е, ще дойдем на себе си и двамата, не ни е за първи път.

 

 

%

   Откровено казано, още не съм прочела всички писма, Светочка! Бяха се натрупали много други, чието разчистване не търпеше отлагане. Виж, снимките и видеоклиповете ги отворих всичките, а някои от тях си гледам всяка нощ, преди да заспя.

   Аз определено не съм от жените, които бленуват за екзотика. Бях на Канарските острови, където за първи път през живота си видях палма. И точно под една от тези палми, край един световно известен курорт, изплаках за два месеца повече сълзи, отколкото за двадесет години в моето неоткриваемо по географските карти градче

   .В твоите Азорски пейзажи обаче има нещо, което ме разтърсва цялата .И аз самата не разбирам какво е, а и не се опитвам! Когато влизам в тях, оставям разума отвън, на бюрото до лаптопа.

 

 

%

   И вчера не успях да прегледам  пощата си до край. През целия почивен ден се въртях «като муха без глава», както казваме в България.

   Испания ме посрещна със червено жълта треска. Ясно ти е какво означава за Мадрид европейско първенство по футбол,в което участва/че как иначе!/ и испанският национален тим! Притесненията около трупащите се облаци на икономическия хоризонт останаха някъде далеч, далеч зад гърбовете.

   Дори и аз се заразих. Вчера помолих едно усмихнато момче на улицата да разпери знамето, с чиято коприна се беше завило като в шал и направих чудесна снимка. Можеш да  видиш в Скайп черния бик на червено-жълт фон.

 

 

%

   Снощи  Нейджъл и аз включихме уебкамерите, зяпнахме един в друг и, докато се усетим, вече беше един часа след полунощ.

   Ако ни питаш обаче за какво сме разговаряли, сигурно нито един от двама ни няма да може да ти отговори. Помня само, че близо час слушах шегите, които той ми разказваше. След това аз, на свой ред,близо час бърсах сълзите си с една кърпичка, докато неговото лице сияеше от екрана като пълнолика месечина. Щастлив бил, човекът, че вижда проява на истинско чувство!

   Понякога толкова малко ни трябва!..

 

 

                                                            ІІ

 

 

%

   Днес привърших с писмата ти. Прочетох ги най-внимателно, от първото до последното .Десетина от тях принтирах и подчертах някои пасажи.

    Като гледам снимката на Антонио с двете му дъщери и внучката му, в мен възниква въпросът:»Има ли друга жена в живота му?» Сигурна съм, че и ти си се питала същото и то неведнъж. Би било съвсем логично,след като му посвещаваш по цели часове всяка нощ!

   Безпокоя се за теб, Светочка! Искрено се безпокоя! Моля те, ако можеш, бъди на линия утре вечер след 8ч! Аз ще бъда в скайп, но невидима, ОК?

 

 

%

   Чета това, което си написала и не мога да повярвам, Света! Разбира се, че не съм съгласна с теб! Че кой трезвомислещ човек би се съгласил!

   Според мен е пълна безсмислица да си губиш времето с мъж, който е семеен, /добре, не съвсем семеен, разделен от съпругата си/ и има далечна любима, с която се обичат от близо две години! Не му стигат, значи, двете дами на Господин Азорски, а е забъркал и теб в тази каша! Така значи: една, която  му гледа децата, друга, с която се забавлява и трета, с която да си гъделичка интелекта! А кой знае колко има още зад кулисите!..

   Но не е виновен Антонио! Моят народ го е казал съвсем точно:»Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава!»

 

 

%

   Извини ме за снощното избухване, миличка! Беше ми се насъбрало от много места и си го излях върху теб! Хубава приятелка съм, няма що! Съжалявам, много съжалявам!

 

 

%

   Не, не бях права!

 

 

%

   Не, какво говориш! Последното нещо, което бих искала е, да прекратя нашата кореспонденция!

   Не ти се сърдя, Светочка! Много ме заболя за теб, затова избухнах толкова силно преди два дни!

   Аз съм добре.Влязох  вече в обичайните си релси и влакчето ми снове напред-назад без извънредни произшествия.

 

 

%

   Не само , че искам! Настоявам да ми разкажеш всичко с най-големи подробности!

   От всичките страници, които трескаво си нахвърлила, аз разбрах едно: ти имаш спешна нужда да разкажеш на някого всичко, от самото начало, бавно и спокойно. И тъй като в твоята държава, както и в моята, психологическите кабинети не се намират зад всеки ъгъл, аз съм тук, в скайп и месинджър, за да те чуя.

   В Мадрид е разгара на  лятото. Не е такава жега, каквато беше миналата година по това време, но денят е отново дълъг, дълъг...Прозорецът на моята стая гледа на изток и Слънчо ме ближе по клепачите, както някога правеше  моята котка още в пет и тридесет сутринта.

 

 

%

   Ех, Света, Света! Това е една безценна година  от живота ти, момиче! Просто си ги дала на един мъж, без дори да го попиташ дали има нужда от тях!

   Знам, че сега ти звуча старомодно, като някоя бабичка, която никога не си е подавала носа навън от дворчето с марули и зеле! Но , въпреки това няма да спра да ти го повтарям, дано ме чуеш поне веднъж!

   Антонио е съпруг и баща на две големи момичета, за които родната майка винаги ще бъде на първо място. И за да бъде всичко още по-омотано и заплетено, има и друга жена, в която нашият рицар е влюбен/ или поне така си мисли, защото не е видял теб!/

   Това вече не е любовен триъгълник,момиче, а многоъгълник, който се е опънал на половината земно кълбо! Лошото е, че единият му ъгъл се е забил като трън в Краснодар и не ти дава мира нито денем, нито нощем!

   Ти кога спиш? Винаги, когато надникна в Скайп, ти си тук и светиш в жълто. Истински фар, който не гасне .

   Имаш нужда от почивка, като всеки човек! Помисли малко и за себе си!

 

 

%

   Да, Светочка! Йордана тук се научи да бъде умна и разумна!

   Тя пресмята всяка своя стъпка с изтръпналите си от тичане ходила! И всяко евро,изкарано от мазолестите и длани! Защото тя, самичка, разчитайки единствено на своя пепеляшески труд , трябва да плати наема и картата за транспорта и да изпрати на студента в България! И за да не залинее тялото,  храни душата с писане. Пише ден и нощ, като смахната, винаги, щом успеее да открадне някоя минута от смучещия като прахосмукачка битовизъм.

   Нищо, че някои я смятат за странна птица, а родната и майка я оплаква, че само се залъгва! Това залъгване е най-истинското нещо в живота и! Двете и деца са рожби на кръвта и, а няколкото книги-на духа . Тя самата не би могла да каже кои са и по-скъпи!

   Между другото, вчера Найджъл ме покани на гости в Лондон.

   -Не сме толкова далече един от друг, колкото ти се струва!- каза  ми той.-Полетът Мадрид-Лондон е около три часа!

   Отказах, разбира се! Едно е да се заплесваш пред уебкамерата, друго-да отидеш на място, където не си бил, при човек, когото не си срещал!

   Веднъж вече го направих, ще ми държи влага за цял живот! Никакви непознати острови повече! Нито на север, нито на юг!

 

 

                                                          

                                                                         ІІІ

 

 

 %

  Отново ли си с температура? И аз съм с хрема. Навън  минава четиридесет градуса. Загрееш се, влезеш във вагончето на метрото, климатикът ти духа насреща. Най –лесното е да настинеш.

   Не, няма да ти давам ум, Светочка! Това е най –ценното нещо, което имам тук, и смятам да си го запазя!/хе,хе/

   Иска ми се обаче да те попитам нещо: минавала ли ти е някога мисълта, че Антонио може въобще да не подозира какво се крие зад тази ваша обмяна на забавни видеоклипчета и романтични залези? И дали в нашия случай може да се говори за истински чувства?..Какво знаем аз и ти за Нейджъл и Антонио?

   Като си помислиш само колко мъдри размисли на тема»Любов от пръв поглед» съм чела ?Какво ли биха казали всички тези дълбокомислещи автори за любовта»преди всякакъв поглед»!?!

   Ще ти дам все пак парченце ум за закуска, вместо кроасанче: аз, на твое място, миличка, бих изляла чувствата сина обекта, който ги е породил, а не на рамото на приятелката си! Особено сега, както подсмърчаме в дует./хе, хе/

 

 

%

   Какво означава:»Не мога да пиша, нямам твоя талант!»Имаш го, повярвай ми!

   Щом си била достатъчно талантлива да хлътнеш цялата , със сигурност ще съумееш да опишеш какво си хванала на дълбокото! Проблемът е , че само като си помислиш за него и мозъчето ти блокира, нали?А тъй като ти изобщо не мислиш за друго, мога да си представя състоянието на твоята руса главица!

   Искаш ли да направим следното: написваш писмо до мен! Описваш надълго и на широко чувствата си към «островния делфин». Пишеш ли, пишеш, без да броиш страници и часове! След това сменяш обръщението» Йордана» с «Антонио», «него» с «теб» и   изпращаш и мейла до Понта Делгада. ОК?

   Веднага, щом получиш отговор, ми го препращаш  и тогава  двете обмисляме по-нататъшната стратегия и тактика!

   Да. От няколко дни насам ми е едно шеговито!..Няма да ти кажа обаче какъв таралеж съм от вътре!

   Моята интуиция ми показва червен картон, но още не зная защо...Зная само, че тя никога до сега не ме е лъгала!

 

 

%

   Благодаря ти, че си ми препратила писмото до твоя рицар! Лошото е, че аз от немски език разбирам почти толкова , колкото и от китайски! Преведи ми го на руски език, ако обичаш!

   Разбира се, че може! Дай на Петкана моите и –мейл и скайп адрес. Щом тя става и ляга с моите книжки, сигурно ще имаме какво да си кажем! С удоволствие ще отговоря на твоята българска стара съседка и нова приятелка, ако ми пише!

   Да, аз вече съм по-добре, благодаря! Тук лятото е в разгара си, но климатичните инсталации работят на пълни обороти, а парковете и градините зеленеят повече от всякога. Винаги съм се чудила как успявят да ги поддържат при тези температури! При нас, на село, при 30 градуса чешмите пресъхват и майка ми върши чудеса, за да не загинат чушките и доматите в двора.

 

 

%

  

   Не зная колко пъти четох и препрочетох снощи превода на писмото !Искаше ми се да ти отговоря веднага, но тези две страници ме изцедиха съвсем и аз побързах да си легна.

   Преди около половин час сякаш някой ме дръпна за ръката и аз скочих от леглото. Отворих тетрадката, която спи на шкафчето до главата ми и излях в нея ето това:

 

ПРОХАМЛЕТОВСКО

                                         На Света

 

Ако срещнеш

някъде по пътя

Хамлет,

с лик унил и поглед мътен

да се чуди как 

 хем да го бъде,

хем пък после

да не бъде съден

и,смотан в кълчища

  като пате,

да нехае,

че ти тръпна чакаш,

подмини го!

Влез в мига отвъден!

С мъж такъв до теб

не ще го бъде...

 

   След това включих лаптопа и видях, че моето фарче от Краснодар свети в режим Скайп ми. По някакъв неразбираем за мен начин аз знаех за това, преди да видя жълтото кръгче.

   Какво става , Светочка? Реалният свят ври и кипи около нас, а ние с теб сме се хванали като слепец за тояга за два компютъра и една илюзия!..

   Спомням си как преди години вървях между картините на младите художници и зашеметена се питах: „Чия картина е истинската?” Сега гледам твоето фарче на моя екран, чукам по черните клавиши и се питам по същия начин:

”Къде свършва виртуалният свят? Къде  започва реалният? И кой от двата е истинският?”

   Ще попитам довечера Найджъл. Дано той да е наясно с този въпрос, след  като работи и живее от двадесет години и  в двата свята.

   Разбира се, само ако не съм си легнала рано, рано, както майчините пиленца на село!

 

 

 

%

   Току що отговорих на твоята приятелка. Беше ми написала няколко страници, в които на дълго и широко е описала живота си. Не книга можеш да напишеш по нейните патила, а цяла трилогия!

  Сродна душа е твоята/и моя, нали е българка/Петкана! Като теб и Антонио!

   Може би и Найджъл е като нас...Кой знае !Още не мога да усетя този мъж така, както усещам теб и най-близките си приятели. Не  зная защо.Или при него няма нищо за усещане, или е скрил всичко зад оловна преграда и моят тънък лъч не може да я преодолее. А може би аз просто се страхувам да надникна там.

   Твоето фарче отново свети. Кога  спиш, Светочка? От къде взема силица такова малко телце като твоето?

   Въпроси, въпроси...Ако видиш някъде по нет-а пушек, да знаеш , че е от моята глава/хе, хе!/

 

 

%

   ШАМПИОНИИИИИИИИИИИИИИИИ!!!

      Сега е времето да дойдеш в  Мадрид! Точно тази нощ! Поне за час два, сигурно ще ти стигнат за цяла година!

   Ела  да видиш как се празнува Европейска купа по футбол по испански!!!

   Първата от /дано не сбъркам само, че лошо ми се пише!/ 42 години насам! До сега бях навън, на улицата, те-във врящия котел! Отдавна е време да спя , но няма смисъл да лягам при тези фоеверки навън!

   Щом отворих лаптопа, Скайп и Месинджър ме заринаха от поздравления.от целия свят, от най-различни възрасти и националности!

   Не, затварям го! Вземам домашната ракия на мама, с която „в мирно време” си правя маска на тънката косица, кашкавала и слизам долу, в съседите, на българо-испанска трапеза!

ШАМПИОНИИИИИИИИИИ!

¡VIVA ESPAÑA!!!

 

                                                                                    ІV

  

 

%

    В петък вечер, винаги си обещавам:

   -Утре е събота, Йордана !Ще мързелуваме в леглото до обяд!

   Когато дойде съботният ден, обаче, аз съм първа в кухнята и целият апартамент още в ранни зори ухае на печени филийки!

   Фарчето ти свети и сега, но моето корабче ще мине покрай него със загасени светлини и мълчалива сирена. В скайп съм, но ще остана невидима. По- късно можем да початим на кафе. Сега обаче ми се иска да довърша разказчето си за острова.

   За моя Остров. За  Тенерифе.

   На аерогарата ме чакаха. Младо семейство, чиито погледи дискретно ме сканираха, докато си разменихме усмивки и няколко изречения на английски език със стройната, мургава островитянка. С едрия като мечок съпруг се задоволихме само с обмен на усмивки. Причината беше съвсем прозаична: с трите английски думи в неговия речник и с петте испански в моя трудно можеше да се проведе диалог.

   Моята първа работа в Испания се състоеше в това:да поддържам в ред красива бяла къща и да гледам две дечица, съответно на  една и четири годинки.

   Няма да ти обяснявам защо и как Госпожа Митковска за по-малко от час беше превърната в едно натъртено “Дани” .Как Дани близо месец спа с вдигнати нагоре ръце, скимтейки като кутре от болки в нетренираните стави и мускули. На втория месец обаче тя  вече беше включила на автопилот и хвърчеше като хеликоптер по етажите, а привикналото тяло реагираше като добре поддържан и смазан мотор

   Не искам да разказвам как малката Лусиа така ме обикна, че скоро не признаваше друга прегръдка, освен моята. Как четиригодишното и братче, тъкмо обратното, така и не можа да  ме приеме и все плачеше на изнервената си майка: ”Не искам Йордана! Искам испански език!”

   Милият Борха! Беше записан за първа година във френски колеж, а в къщи майка му говореше на английски език! Как да не жадува за испанска реч!

   Няма да се спирам и на това как живеех с надеждата, че при следващия телефонен разговор синът ми няма да плаче и да повтаря само три думи:”Мамо, върни се!”, а тонът на съпруга ми ще   бъде по -малко цивилизован. Ще оставя тази тема на хилядите други емигрантки. Всяка една от тях може да изпише стотици страници, толкова различни и толкова еднакви помежду си! Лично аз смятам, че колкото по-бързо изтрием тези години от нашата история, толкова по-добре ще бъде за всички!

   На мен ми се иска да ти разкажа  за други неща, Светочка!

   Например за това, как на втория ден отидох да прибера малкия Борха от френското училище и госпожа учителката ми повери детето ,  една бележка до родителите и едно неописуемо устно: ”Vous pouvez  lire en francais, n est ce pas?” /Вие можете да четете на френски, нали?/

   Майката предния ден беше оставила всички мои данни в колежа, Света! В тях прилежно беше включила моята диплома за завършена френска филология и шестнадесет години учителски стаж!!!

   Хванах намусеното момченце за ръчичка, сгънах бележката, без дори да я погледна  и се усмихнах глуповато:»Не, госпожо! Не познавам латинската азбука!»

   На теб  искам да кажа  и как седях с часове под една екзотична палма, в един от най-красивите според туристическите справочници градове на земята./Прилагам като прикачен файл мои снимки от Санта крус де Тенерифе, за да видиш, че те не отстъпват по блясък на тези, с които ни радва твоят азорски делфин/В моята лична класация тези часове делят първото място по чернилка само с часовете, прекарани край ковчега на баща ми./

   Но най-вече искам да ти кажа за Океана.

   Как отидох за първи път на плаж, за който моите колеги в училище не смеят дори да мечтаят! Как се свлякох на сивия като пепел пясък, осъзнала внезапно, че и Йордана, и госпожа Митковска вече ги няма! Че Той ги е погълнал и двете и няма да ги изплюе доброволно...

   Стиснах зъби. Издържах до третата, нужна ми като въздуха и водата заплата. Купих скришом от всички самолетен билет за Мадрид и сложих край на бляновете си за скъпи, екзотични острови!

   Пиша ти тези несвързани излияния в слънчевата  утрин, защото искам да ти изкрещя:

   -Водата на океана е студена, Светочка! Дори да стане добро чудо и ти да се озовеш там, до усмихнатия делфин, твоето южнославянско сърчице няма да има силата да я стопли!

   Страхувам се !Толкова се страхувам за теб!

 

 

%

   Извинявай, че два дни не писах. Имаше някакви проблеми с нета, а всички в къщи бяхме заети със заминаването на седемгодишната Надежда.

   Днес я изпратихме на България. Тя всяко лято седи по три месеца при баба и дядо, но тази година за първи път ще пътува сама със самолета. От вълнение майка и не спа цялата нощ преди полета.

   -Как мина всичко?-попитах родителите вечерта, като седнахме пред телевизора.-Имаше ли сълзички?

   -Сълзички ли?-избърса очи майка и.-Имаше, но от моя страна, като си тръгнах от Барахас.

   -Че тук да я вържеш, сама няма да седи!-учудих се аз.-Там с какво се залъга?

   - Имаше още   24 деца, които летяха сами-поясни майка и.- Почти всички на нейната възраст. Като видя тях и двете усмихнати стюардеси и ме забрави напълно.

   Двадесет и пет прелетни български птичета. Само от Мадрид, за един ден, за един полет. Колко ли тръпнещи баби и дядовци ще види тези дни летището в София?..

  Да! Утре вечер ще бъда на линия, обещавам! Чакам с нетърпение да чуя каква изненада си ми приготвила!

 

 

%

   Ей, това е фантастично!

   Моля те,изпрати ми го! Искам на всяка цена да видя това,  което е “изхвърчало като тапа» от главицата ти, след като си прочела моите сладникаво-горчиви «прохамлетовско» и «островитянско»!

   Знам колко си критична към себе си! Сигурна съм, че дори да напишеш шедьовър, няма да го одобриш! Но аз също така съм дълбоко убедена, че щом  под нечия ръка е бликнало нещичко, то търси нечии очи, за да се влее в тях.

   Разбира се , че ще бъда откровена с теб! Ако за мен текстът няма художествена стойност, ще  ти го кажа веднага, макар , че аз никога не се изразявам критично за  художествени произведения!

   Народът е казал, че на вкус и на цвят приятели няма!

 

 

 

%

   Свалям шапка и се покланям, Светочка!!!

  Пред теб, че си написала тези редове и пред Антонио, че те е вдъхновил да го направиш!

   Коленича мълчаливо пред това чудо, което обикновените хора наричаме с думата «ЛЮБОВ»!

   Не съм поправила нито една буква!Само подредих изреченията, за да могат да бъдат прочетени от всички, които са готови за тях!

 

%

ДА СИ ВЛЮБЕНА

                               На Антонио

 

ДА СИ ВЛЮБЕНА ОЗНАЧАВА:

 

§Да се влюбиш в снимката на мъж, чието лице никога не си виждала, но чиито очи винаги си познавала;

 

§Да чувствуваш сърцето си по-леко от перце, а езика-по –тежък от камък всеки път, когато чуеш гласа му по телефона.

 

§Да започнеш да редиш стихове на език, който си учила някога в училище, но на който никога преди не си общувала.

 

§Да лежиш в леглото си и изведнъж да усетиш как мъката му те залива като океана, който лежи между вас. Да станеш, да включиш лаптопа и да прочетеш и- мейла, който той току що ти е изпратил.

 

§Да пъхнеш слушалките на твоето МР3 в ушите като тийнейджър и да вървиш с часове като пилигрим, за да слушаш едно и също фадо от неговата страна и да го чуваш все за първи път .И да усещаш как тялото ти вибрира като органа в катедралата при всеки звук, въпреки, че умът ти не може да възприеме текста.

 

§Да обикнеш невръстната му внучка и тромавите  му кученца, защото момиченцето го целува за лека нощ, а кутретата му ближат  дланите за добро утро.

 

§Да поливаш саксиите с цветя,край  които преди това си минавала, без да ги забележиш!

 

§Да се върнеш на улицата, защото си забелязала на дланта си мравка и искаш да пуснеш малката гадинка обратно в тревата.

 

§Да се усмихваш на изгряващото слънце и да подариш същата неувяхнала усмивка на залязващото слънце.

 

§Да се събуждаш с неговото име и да заспиваш с неговото име.

 

§Да не преставаш да си задаваш един и същи въпрос:”Да не би да съм полудяла” ?И да получаваш коренно различни отговори от сърцето и ума си.

 

ДА СИ ВЛЮБЕНА ОЗНАЧАВА ДА НЕ ПРЕСТАВАШ ДА ГО ОБИЧАШ, КОГАТО

 

§ Ти каже:»Ти си великолепна жена, НО...»

 

§Ти обясни, че му предстои делово  пътуване, а сърцето ти знае, че той ще прелети хиляди километри, за да дари целувките,за  които ти бленуваш, на другата.

 

§Ти каже :»Не те обичам! Обичам нея!»

 

§Умът ти ври, а сърцето ти леденее.

 

Сърцето ти ври, а умът ти леденее.

 

§Не спираш да си задаваш все същия въпрос:”О, Господи!Защо АЗ?Какво съм направила?”

 

§Не спираш да си задаваш все същия въпрос:”О, Господи!Защо НЕ аз?Какво трябваше да направя?”

 

§Прегръщаш и целуваш малкото момиченце, скрито дълбоко в теб и се опитваш да му обясниш, че момчетата не са лоши, само са свободни да бъдат щастливи! А ние не винаги сме част от тяхното щастие!

 

§Се скиташ безпаметна по улиците и караш мъжете да те гледат с копнеж и да си спомнят с тъга за времето, когато  те също са били влюбени.

 

§Преглъщаш сълзите си и шепнеш:»Благодаря Ти, Боже, че още мога да плача !Значи, ще мога отново да се смея!

 

§Поливаш с тези сълзички последното зрънце надежда и чакаш търпеливо от него да израстне ново стъбълце.

 

§Си готова да разделиш живителния плод от този стрък с него, когато той спре при теб, уморен и жаден.

 

ДА СИ ВЛЮБЕНА ОЗНАЧАВА: ДА СЕ УЧИШ ОТ ЛЮБОВТА, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ ИМАШ ТАЗИ БЛАГОДАТНА ВЪЗМОЖНОСТ...

 

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??