Александрия -1971 година след Христа
“Принцесата на Египет” бе акостирал преди час в пристанището на Александрия и част от туристите вече го напускаха по спуснатия до кея трап. Денят бе слънчев, морето спокойно и към брега подухваше лек хладен ветрец.
“Тази партида туристи имат късмет с времето” – помисли си Питър Фланегън, който се бе облегнал с лакти на фалшборда и наблюдаваше върволицата от слизащи хора.
Често бе ставал свидетел на лошия нрав на времето през зимата в тази част на Средиземноморието. Вятърът можеше да достигне значителна сила и да създаде опасно голямо вълнение. Все пак зимните месеци имаха и своето предимство, особено за онези по-възрастни туристи, които иначе не биха издържали на летните африкански жеги.
- Ще слизаш ли на сушата?
Фланегън се обърна. Бе изненадан от въпроса на първия си помощник по охраната Майкъл Прачет, който се бе промъкнал тихо зад него. Не отговори и отново се загледа към брега.
- Слез и се разходи. Пък аз ще поема дежурството вместо теб. Имаш н ...