♦♦ Наши дни
Колелата на инвалидната количка се въртяха с лек пукот върху застланата с дребен чакъл алея. След сутрешната неделна служба в църквата Шон Макгрегър искаше да се поразходи сред потъналата в зеленина и цветя градина, пейзаж, който му действаше успокояващо. Но за разлика от друг път, когато количката обикновено бе бутана от верния секретар Дъглас Конъли, сега зад возилото крачеше внучката му Линда О’Браян. Старият Макгрегър се възпротиви на идеята да се наеме болногледачка или пък да се вози в онази, натъпкана с копчета електрическа количка. Единствено се съгласи веднъж седмично да идва медицинска сестра, която да го преглежда.
Денят бе топъл, но въпреки това Шон Макгрегър не се разделяше с вълненото си карирано шотландско одеало, което покриваше краката му чак до обувките. Носеше и тъмни очила, за да не го дразни силната слънчева светлина, която струеше на потоци през масивните корони на дърветата.
- Линда, би ли спряла за малко – помоли с отслабнал и предъвкващ думите глас ...