1971 година след Христа
Снегът бе престанал да вали от няколко дена. Дори слънцето се опитваше да пробие поизтънялата сива облачна пелена, която се носеше на юг, към Белите планини. Въздухът бе студен, а снегът скърцаше под ботушите на мъжете от персонала, които разчистваха алеите с големи гребла. От главния вход на клиниката се показа група от двама мъже и две жени. Бавно се запътиха към малкия параклис, издигащ се в непосредствена близост. Но вместо да влязат в него, хората го заобиколиха и поеха по разчистена тясна пътека, която водеше до малкото гробище зад параклиса.
Всичко бе потънало в искряща белота, която се смущаваше единствено от тъмнокафеникава малка могила от наскоро засипана пръст. Върху нея бяха поставени цветя. А пред нея стоеше малък мраморен ангел с приведена глава и разперени криле. В основата на статуята с изсечени букви можеше да се прочете: “Почивай в мир безименно дете!”
Силия Макгрегър се отдели от групата и се приближи бавно до малкото каменно ангелче. Коленичи ...