Египет, 860 година преди Христа
Фараонът Хариезе се събуди в отлично настроение. Отдавна не бе спал така добре, както през изминалата нощ. Чувстваше се отпочинал, спокоен и изпълнен с енергия за новия ден, който Ра бе благословил с първите си лъчи от Изток. Можеше да върши задълженията си на сюзерен на горен Кеми, без да се притеснява от пристъпите на болестта. Жертвоприношенията и молитвите към Амон бяха дали резултат. Боговете му бяха изпратили онзи чужденец, Пилий, който облекчи страданията и му върна радостта от живота.
Хариезе стана от леглото. Приближи се към масичката, на която лежеше дървено сандъче със златни лъвски крачета. Смръщи леко лице, щом мисълта му се насочи към съдържанието вътре. Бе лекарството, което пиеше всеки ден. А то имаше силно горчив вкус. Леко приведеният мъж отвори капака и взе малко тумбесто шише. Махна капачето и изсипа белия прах в златния бокал, който стоеше в кръгъл поднос. За момент погледът му се задържа в бялата купчинка. Стори му се, че бе по-голя ...