Бостън – 1969 година
Въпреки, че времето навън бе слънчево и топло, камината в облицования в дървена ламперия кабинет бе запалена и езиците на буйния огън почти облизваха горната част на камината. Големият стар часовник в нишата до прозореца равномерно отчиташе хода на времето, а шумът от клатещото се махало потъваше в дебелия арабски килим и черната биволска кожа, с която бяха облицовани дивана и фотьойлите.
Шон Макгрегър не понасяше ярката светлина и затова пердетата бяха плътно дръпнати. Само малка част от дневната светлина успяваше да пробие път през останалия тесен процеп. Старомодната лампа на бюрото бе запалена, но помещението не се нуждаеше от нея - огънят от камината озаряваше всичко наоколо.
Шон Макрегър ненавиждаше страхливите и неуверени в действията си хора. Също така презираше и всички човешки слабости, които по един или друг начин биха възпрепятствали преследването и постигането на поставена цел. Огромният му опит го бе научил, че бизнесът не прощава на слабите духом и р ...