АНА НА ШИЯ
Посягам към поредния залък. Остана във въздуха. Радио-уредбата гръмна: “Гори цистерна с газ при завод. За минута сме в колата. Сините светлини от маяка дълбаят следи по къщите. Уличните псета побягват със синя светлина в очите. За минути сме пред пожара. Небето се е запалило. Някой казва: “Давай обратно! Оттук се отива направо в ада”. Посягам към аптечката и намирам бутилка коняк. Не, че ни се пие, а за кураж. В нашия занаят има правило, във всеки завод се играе учение. За такъв пожар не сме мислили. Гори цистерна с газ пропан.
Подвижната гумирана тръба за изпразване на газта е пробита. Тя едва се побира в прегръдките на мъж. От нея като горелка свети петнадесетметров пламък, обърнат към цистерната. Под краката ни цистерни мазут. Зад гърба - завод с горящи пещи и половинмилионен град. Можем бързо да загасим огъня, но всичко ще бъде обгазено. Една искра и всички сме пътници за онзи свят.
Струите са насочват в почервенялата от пламъци цистерна. Ако не се охлади, ще гръмне. Вод ...