По идея на Илиан, ученик от 66 набор

1.

Не зная защо Той нареди да ви разкажа историята си. Но и не питам. Той знае всичко – провижда в бъдещето, дори когато смятащите се за творящи това бъдеще, още не са се появили тук или на малката планета, която Той нарича Своя.

Аз съм ангел. Отскоро – само няколко хилядолетия, обявен за Ангел на спасението от самия Него.

А преди това бях обикновено ангелче. Появило се от дъха Му, част от войнството Му. Е, не Ангел закрилник или Ангел на отмъщението.

Да, всяка душа на избраната от него Земя има свой закрилник. Много са. Преди бяха неколцина, с разрастването на съществата долу броят ни нарастваше.

И намаляваше. Защото това е огромна и почетна тежест. Някои същества имат закрилник само известно време – до Големия грях. Който е различен за всяко същество. Но при повечето идва като че ли неочаквано, макар Той в своето проницателно виждане отдавна го знае. Обаче им дава шанс…„Гака е – знае. Той твори, Той предвижда, Той съди, Той наказва или възднаграждава…

Така е – Той създава, Той предвижда, той възмездява или порицава.

Не зная каква е логиката Му – Той е единствен и винаги прав. Трябва само да се вярва в Него. Останалото е следствие…

Ангелите закрилници на провинилите се същества? Просто изчезват. Нейде в Безкрая… Безкрая… Знаем, че го има, понякога усещаме гранците му, но…

Никой никога не е бил там.

А връщане Във времето и пространството за провинените няма…

Което очаквам за мен.

Зная го…

Ангел пазител Той ме произведе отдавна. След наказанието на Содом и Гомор. Да, и тогава бях обгрижван от Него. Както и всички ангели, независимо от ранга. Просто Той обича всичките си чада, освен…

Но – по ред.