Коледният базар в училището на Мартин приключи за по-малко от трийсет минути. Сувенирите и украшенията, изработени от децата, бяха подредени върху дълга маса в учителската стая, а около нея се бяха натрупали родителите, които купуваха настървено. Учителката, която държеше кутията за парите едва смогваше да я поднесе навреме към всички ръце, протегнати да пуснат левчета.
Базарът беше благотворителен – за Мая, петокласничка от училището на Мартин. Предстоеше ѝ тежка операция, за която бе необходима значителна сума.
Пешеходеца не бе запомнил диагнозата на момичето. Беше нещо сложно и дълго, звучащо застрашително дори на латински. Той избягваше да запомня имената на болестите, воден от мрачното суеверие, че ако назовеш злото, то неминуемо ще те сполети.
Мая беше в инвалидна количка от месеци, а операцията ѝ бе насрочена в първите дни на Новата година. Това не бе единствената благотворителна кампания за нея, но бе най-мащабната. Беше Коледа все пак.
Натрупаните на масата експонати изчезваха ...