Една част от новия ми роман с работно заглавие "Антина".
* * * * *
Не минаха две седмици и Сандо Фучеджи се върна у дома. Беше свършил добра работа, но нещо го ядеше отвътре и това се усети веднага.
Извика синовете си в голямата стая, която някога беше семейната спалня, а сега в нея се влизаше рядко.
- Момчета, я кажете сега какво свършихте тия дни, пък после и аз ще ви река някои работи, дето научих по пътищата и в странство. Да видим какво да правим, докато можем.
Младите мъже седнаха на ниските миндери край прозорците и единият – най-малкият от тримата, хич не изчака, ами рече:
- Тате, ние знаем горе-долу какви са новините. Фердинанд нещо е объркал политиката и май пак народецът ще го отнесе. Ама ако си чул, че пак ще ни оставят на турците, да бягаме, докато има време и докато има пътища за България.
- Най-лесно е да побегнеш, Найдене. Ама как се оставя този имот, как се оставя това, дето сме го вадили от калта много пъти дядо ми, после баща ми, сега и аз. А и вие вече сте си на баш ...