Една малко дълга част от новия ми роман с работно заглавие "Антина".
Заредиха се усилни дни на работа от сутрин, та до късно вечер. Наред с фамилията се трудеха и много сезонни работници, надошли от освободените, но опустошени краища на отечеството. Те живееха във външните постройки край градините и в лозята, но търговецът изхранваше всичките, заедно с децата им. Работа имаше толкова много, че все не достигаха хора. Дойдоха и племенниците на Сандо да помагат за бубите.
Те се събудиха от поредния сън, пак хвърлиха ризите си и започна последното, голямо хранене. Сутрин мъжете отиваха в черничевите пояси и режеха крехки клони, диплеха ги на снопи и товареха каруците. Листата бяха достигнали особената златисто-резедава зрелост, с която този сорт черница нямаше равна на себе си по мекота и сладост. Внимаваха листакът да не задържа влагата, а за спарване и дума не можеше става. Сандо щеше да ги изтрепе, ако нещо се объркаше в храненето на капризната гъсеница. По цял ден жени и деца късаха ли ...