Пейзажът в парка, през който минава, е типичен за септември. Пъстри листа, ефирна мъгла, нежно обгърнала тялото й, по което от време на време преминават тръпки. Колко е красиво! И колко романтика има в есента! Сега той я чака на топло в сладкарницата и сигурно се тревожи защо закъснява. Тя си представя как ще му заобяснява, че се е чудила какво да облече, че си е забравяла ключа два пъти и че се спънала на стълбите, а той ще се усмихва мило и ще я целуне по челото.
Спомени. Само спомени. Отново е септември и нищо не се е променило... но все пак всичко е различно. Тъжни кафяви листа, гъста мъгла, студени тръпки по гърба й и, разбира се, този досаден дъжд! Ужас! А той сигурно я чака в онова кафене, където са спрели отоплението от икономия и си гледа нервно часовника. Сигурно ще й поиска обяснение защо е закъсняла. Да има да взема! Ще му дава отчет! Колко й е студено само! Мъчи се да не мисли за това и пуска MP4-ката възможно най-силно и покрай нея зазвучава Wake me up when September ends ...