Заплатата ми закъсняваше с цели три дни. Три дни, през които на всеки час проверявах картата си на банкомата. Отговорът всеки път беше един - "Недостатъчна наличност". След което банкоматът вежливо ми благодареше, че съм му ползвал услугите, та чак ме канеше да заповядам отново, ламарината му с ламарина!
Не знаех какво да правя... Стоях като бездомно куче до банкомата и гледах индиански умно. Когато един тийнейджър се доближи до мен и попита: "Ще ползвате ли банкомата?!" Погледнах го изпитателно и се наежих: "Тоя пък какво иска!?" А момчето просто искаше да ползва банкомата, но как можеше да го направи, като аз му пречех. Извиних се и се подместих. Момчето ми кимна в знак на благодарност и си сложи картата. Банкоматът пое пластината и се "замисли". Тогава тийнейджърът припряно го чукна с юмрук и подвикна: "Аре бе, бидон!" И в този момент "бидонът" започна да брои парите. Тррррррррррррррр! Момчето си ги взе и си отиде. Ха! "Защо пък да не опитам и аз така?!", помислих си. Това щеше да б ...