18 dic 2008, 8:43
Аре, чупка!
2 мин за четене
Не разбирам какво искате от мен, бе хора?! Нямате ли си друга работа, ами ходите на тумби и само се заяждате? Имам право да си пращам стих всеки ден, ясно? Да не би да върша престъпление? Ако искате, ме четете, ако не - ме прескачайте като малка гаричка. То за всеки влак си има пътници... Пишела съм била така, а не - иначе. Аре, чупка! Кои сте вие да учите мен, Nepukistkataaа91? Аз толкова даскали съм разревавала, та на някакви лелки ли ще се дам? Кво ми държите сметка, че съм пишела стих за пет минути? Не е вярно - три са! Мноо важно - ще си пиша както аз си искам. Това, което се излее от раз, си е най-яко. Барнеш ли го, ще го развалиш. Всичко друго е тинтири-минтири... Как ли не, цял ден стихове ще пиша, неам си друга работа. Толкова ли не разбирате, че поезията ми е като отдушник, иначе ще се взривя, бе хора!!! Няма да можете да ме спрете. И внимавайте, щот като се ядосам, ставам малко луда... Точно пък сега не ме закачайте! Скъсахме с гаджето - предпочете оная шматка от другия клас. Питате ли ме кво преживях? Поезията ме спаси от хапчетата, честно ви казвам. През сълзи на един дъх написах стихотворението „Как можа?!":
Сърцето ми се дави в кърви,
как можа да го направиш?!
Тя по-красива ли е от мен
или може би е по-забавна?
Питам те отново през сълзи:
защо ме предаде, защо?!?...
Кълнеше се, че съм твоя завинаги...
... Измяната до гроб не ще простя...
Даже нямам спомен как съм го набрала на компа и пратила в сайт „Озарения". Може и да съм допуснала тук-таме правописни грешчици, но важно е съдържанието. Не проумявам как може човек да остане равнодушен към такава покъртителна емоция, още повече - да сипе огън и жупел срещу личната ми трагедия! То си ми идва отвътре като вопъл, като стон, като лавина... За щастие, в сайта има хора, които ме разбират и подкрепят... А сега ме чуйте внимателно, Sateniya, Данчето 55, Вихъра на танца, Чочко, Dete-lina, Komat и други заблудени потребители: не си губете ценното време! Няма смисъл, дами и господа! Ако не се озаптите, ще стана автор плюс и ще си заключа коментарите и оценките! Ха да ви видя тогава кво ще правите!
Накрая искам сърдечно да благодаря на уважаемите редактори, които ме публикуват всеки ден и ми дават възможност да радвам моите почитатели.
Айде чао и до утре!
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
vesben (Веселин Бенчев), тук говоря от името на Nepukistkataaа91, която си въобразява, че е Поетеса!
Точно тя ще проплаче от затегнатите мерки в сайта. 
-
Не знам защо се ядосваш толкова.Когато публикуваш не може да очакваш всички да харесат написаното, но даже и критиката е един вид внимание.
Сигурен съм че има много хора, които харесват написани от теб неща, един от които съм и аз. -
Рия е права! Една източна мъдрост гласи: "Когато двама души се карат, и двамата са виновни." Но е хубаво да си кажем някои неща, които ни тревожат и в прав текст и под формата на шега. И е по-добре, отколкото да си мълчим и да караме по течението. По-добре да се скараме и да стигнем до решение нали. И хайде да спрем да си правим лоши услуги, под ужасни неща, само защото авторът ни е приятел да му пишем добри думи. Даваме му крила да продължава да прави нищо, а това вече не е истинско приятелство. За него има лична поща, телефонни обаждания и срещи. Когато ни тежи е по-добре да споделим в разговор, а не върху белия лист, който не ни е виновен, а и съвет не може да даде.
-
Усмивки за всички ОзаряващИ се, ОзарителИ и ОзарителкИ...!!!
Весели и щастливи празници!!!
ПП.И най-специални поздрави за Феичка!!! -
Прекрасен фейлетон и актуален! А, пък и потребителите: Sateniya, Данчето 55, Вихъра на танца, Чочко, Dete-lina, Komat си ги бива! Трябва да се раздвижват духовете отвреме-навреме и никога не може да има скука тук! Поздрави на всички и на Nepukistkataaа91! Колко е хубаво, че ви има!
-
"Има нещо гнило в Дания!"
Сбърках. В "Откровения".
Всички сте изпаткали. И обвинителите, и обвиняемите.
Държите се като малки деца. Но го отдавам на това, че всички много обичаме сайта и вземаме присърце болните проблеми в него. -
Е, тук вече ми причерня!!! Ходя с две мноо яки гаджета - ченгета. Само да им намигна и... без теб!Ясна ли съм?! Ще си направя 10 ника и ще ти трясна по 10 двойки на тъпите ти стихове! Приятен Оикенд ти желая!
-
червена роза ми се вижда много тру...тревиа...няма значение избега ми думата. Защо не го направиш: Бела роза ще закича, зелен бор, ако не ми отговориш си чвор. Или пор, помисли, ще стане по-така. Иначе ме кефиш как пишеш. Ужасно хубаво при това.
А ти нема да ми викаш, ало малката, щото ако кажа на мойто гадже...ше ти се стъжни. Като ми сепраиш на толкова отворена кажи кой месец си родена, да не излезе, че аз съм ти кака. ше ми вика тя...ама ха. Аз вече имам три стихотворения побликувани в озарения.нет, тя ми се праи на майсторка. Къде ситръгнала ма?
-
Още ли не си го пуснАла?! ...ПУсни го, яко е, ша го четем с кеф!
-
...червена роза,зелен бор
чакам отговОр...
Така му написах на моя любем,ама не отговаря.
/да го пускам ли в "Озарения"?/
Може да ме чуе...
ВИЛДАНЧЕ-Е-Е-Е!!! -
Ало, малкатааа.... Мноо ми се отваряш нещо! Внимавай, щот съм голем урсуз - да не ти се види тесен сайт Озарения!
-
Ех, и ти... Лошо нема, гадже!
-
"Боже, Божеееее, колко мъка има по тоя свят, Боже!" - би казал Моканинът....
Мацко?!... А, Феичке?!
-
Приятно ми е да се запознаем : feia!
-
Ради, на 17 бях много сериозна, чак - скучна!
-
Умееш да си правиш майтап с нещастните дечурлига.
И забрави какво беше -
Да се смееш ли, да плачеш ли...Поздравления, Феичка!!!
-
И на мен ми е болно...
-
понякога...се усмихваме толкова тъжно...
даже не зная...усмихвам ли се...ех, Вилдан... -
moonyy (Петър Христов) За Бога, момче, надникни в профила ми!
-
За бога момиче, научи се да приемаш критика и да се учиш.
-
Не знам дали ми се плачеше или ми идеше да избухна в смях, докато четях това бисерче, Вилдан. Но истината понякога е точно такава - навява ни двуяки чувства... Жалко, че не може лесно да бъде разрешен този проблем с автори като Nepukistkataaа91. Каквото и да им кажем, ще бъдем разбрани погрешно. Страшно е, когато се вземеш насериозно. Нито на майтап, нито на критика носиш...
-
Лили, не разбрах: моите стихове ли искаш да четеш или тези на Nepukistkataaа91, от чието име написах това сатирично разказче?
-
Пиши,ще четем.Светли са творбите ти.Прегръдки!
-
Всички искаме да четем добра поезия...
Защо не се променят правилата?
Не е виновен този, "който яде баницата..." -
Еее, Феичке, браво ти, мила!
/Явно някои също като мен са получили тийнейджърска поща, която яко ги е вдъхновила! - справка:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=138666
-
Да ти кажа право, с лексиконния стих ме разби Как успя да станеш пак на 17 незнам, да не са измислили хапове некви, а дай на сам, че имам проблем с остаряването, оффф помъдряването деПоздрав!
-
Не до утре, Вилдан, а днес и пак и пак!!!
-
Хм... За Харпиите не знам, обаче (както вече е казано в един филм) совите май не са това, което са.
Поздрав -
Ей, кефите ме! Много сте готини! Мерсиииии!!!
-
Леле, Вилдан, разби ми чувствата отвсякъде...
Супер тийнейджърски жаргон
Браво, изкефих се... с кеф
-
"И внимавайте, щот като се ядосам, ставам малко луда..."
Хахаха... извини ме, малко емоции включих. А сега като "редактор", е време да си посипя главата с пепел!
Поздрав, Вилдан! Искрено си го написала, искрено се израдвах! -
Здравейте, Nepukistkataaа91,
По една нелепа случайност долното писмо е пападнало в личната ми поща и бързам да ви го препратя, тъй като времето на кефенето наближава (за какво кефене става дума, ще разберете по-долу), а не бива да ви държа в неведение за него. Поради съображения за почтеност, ще се направя, че не съм го получила и няма да реагирам своевременно. Но що е време, за напред е!
Искрено Ваша: Аэлла Вихрь-Харпиевна
---------------------------------------------------------------------
Здр Nepukistkataaа91
Ей те това, дето си го написàла мно’о ма изкефи! Ама мно’о яко, бе! Евалата! Абсолютно Непукù си! И те ще ни казват на нас кога да пишем и кога да не пишем, па и кво да пишем! Престаяш ли си?! И само се ядат с нас талантите! Бе, мен сичките пичове от “Чалга-патриот”, доскотеката, ма свалят за стиховете, те ще ме поправят! Амаааа, ха! И една след друга, една до друга, като магистралки, ма хич не са като тех! Е, друго си е да дръпнеш една магистралка, нали! Направо литваш, а тука тия летат! И не на тумби! А на ята! И фърррррр тук, фърррррр там... Абсолютни харпии!... И само се наслушват. Ма и аз се наслушвам и оня ден, знайш кво чувам?! Едната харпия вика на другата, че щела да отвори СПА-център крило в “Озарения” за релаксация и ревитализация, щото имало много желаещи за освобождаване на тялото и ума от напрежението. И знайш кво? Вика: “То не знам, напреженето как ще го изгоним, ама как да върнем ума в тялото, че при некои се държи на много тънка нишка за него и вече почти се е прокъсала!”... Ма тва последното много, много го не разбрах. Та казваше, че била намерила некакви уреди и за масаж. Ча’й да си спомня кви ги каза. Имало там некакав за шиацу-масаж, ма за Него ли каза, за Его ли, не дочух добре. Че и бил полезен при болки в гърба и спазми на пръстите. Не бех чувала за такъв. Требва да кажем на моя да ми купи, за секи случай, ако зема да се заседявам пред компа. А напоследък с милото много се заседяваме пред него. Аз пиша и пускам в “Озарения”, той пише и пуска, и така цел свет разбира, че много ма обича. И после май спомена некакъв такъв за зоната ли, за зомбита ли, ама допълни, че може и Вуду-кабинет да отвори в СПА-центъра. Та като не можели думите ни да я омагьосат, да се подложела на терапия за зомбиране ли, за зониране ли, не разбрах... ма, нема да ти разпраям повече за тех, щото много сложно става, па аз не обичам да се затормозявам със сложнотии. Ама, чекай да видиш какъв бисер ми е написало милото.
Почна да завали
и даже да закапва,
сърцето ми самотно е дърво,
чак шумата окапва.
Че теб те няма мила -
мойта млада сврачка,
на клона да се полюлейш
и даже да подскачкаш!...
И накрая знайш кво ми пише? “Нема да са пуашиш, Ненке, довечера че го пущим в “Озарения”, та цел свет да разбере колко та обичам!” И сега чекам да го пусне и ще си се кефа на него. Да се изкефиш и ти довечера!
Аре, чао от мен! Ненка.
------------------------------------------------------------
п.п.( Аэлла Вихрь-Харпиевна): Това беше своеобразно допълнение и “пояснение” по темата, защото виждам доста потребители не разбрали или не поискали да разберат истинския смисъл на фейлетона. А и мисля, че проблемът не е в правилата на сайта, а в нас самите. И не засяга толкова подрастващите, колкото тези над 30, и много повече тези над 40-45 години. Странно защо никой от тези, последните, не си зададе въпроса какъв пример дава на тези деца и на какво ги учи?! Жалко е, защото, всъщност, тези деца са нашите!..
Поздрави, Феичке!
-
А сега ме чуйте внимателно, Sateniya, Данчето 55, Вихъра на танца, Чочко, Dete-lina, Komat и други заблудени потребители:
.....................
Ами чухме!Твърде добре чухме...нищо че сме заблудени -
Благодаря ви!
Опитах се от позицията на 17 годишна потребителка да изразя отношението й към критичните оценки за "поезията" й. За съжаление, такива като нея нямат ясни критерии за истинската поезия. На практика се получава омагьосан кръг, който не решава проблема. Правилата на сайта допускат публикуването на много количество за сметка на качеството. -
Евала -
Чупнах се, пардон - ситуирах се на точното място. Па и времето като гледам е точно, сиреч всичко е точно ...
Аре сега, и кво, да не ти дишам във врата ли ... Ще ти, що то съм зла и що то си нямам друга работа, вервай ми, само това правя по цел ден, чакам да пуснеш - и хоп, захапвам...
и не ме интересува дали си писала от раз
дали от два
дали това е шедьоврь
тук е мястото на всички емоционални изблици
колкото по избликващи,толкоз по качествени ...
пък злобата ми е вродена, ей на, сега да видя кво можете да ми сторите ... Пускайте си, всеки ден, блудкавички, розовки, сапунени, всекви и си ви четееееееем
и ревееееееем
И сме едни озарени
тъй де
не-пощадени
Вы мне лапшу за уши вешаете, думаю -
Ха,никой не мой ме спря да те чета-КЕФИШ СИ МЕ И ТОВА Е!! Продължавай както ти "дойде отвътре",от РАЗ,както се казва, пък който те харесва, пак ще те чете-ХИЧ ДА НЕ ТИ ПУКА,АЗ СЪМ ОТ ЧЕТЯЩИТЕ ТЕ! Поздрав най-сърдечен,в целувчици облечен!
-
разби ми сърцето, и аз съм се чувствала така. все едно с моята ръка си го писала! не обръщай внимание на злобните коментари, а слушай сърцето си - то - и само то!!! - знае какво ти е и как да го напишеш! и не редактирай, за Бога! няма да е същото вече. ще предадеш чувствата си!!!
Феичке -
Поздравления, Феичке!!!
Прекрасно си го написала, който иска да чете, който не желае...
А ти пиши за да радваш!!! -
Я... нова звезда на хоризонта!
Как обичам такива като тебеееееПрясна мръвка за тормозене (ох, как липсват емотикони - тук ми трябва един, дето доволно потрива ръчици и се подхилква злобно)
Днес ще ти се размине, щото сефте те хващам в полезрението си, пък и снощи гаджето ми подари цветя. Ей тъй, без повод, представете си! Та ми е нещо като хубаво.
Ама само днес, да сме наясно! От утре те почвам и теб! С плюс или без плюс.
Аре, до утре!
Феичкееее Обичам хапливия ти език!
Хи!
-
Пиши си Вилдан най-спокойно! Трябва да знаеш, че те чета винаги с удоволствие! Благодаря ти и за стихосбирката!
Поздрави и весел ден! -
Много ЯКО!!!
!!!! -прилича ли ти на индианец? -
Колко ли от авторите с или без плюс ще си кажат "това не се отнася за мен" и колко ли ще се познаят? Браво,добра ирония,актуална...Поздрави!
-
Хи, хи, хи!!! Ох... май не е смешно, подкрепям замисъла в сайта
и теб Вилдан! -
напослодък от четене на такива изразени на лист "покъртителни емоции"... искам да си направя друг профил ... die- love(Тъжна Кукличка) и ето и едно спонтанно изляло се ... парче
ти ме мразиш
в омразата ти има обич
аз те обичам
в обичта ми има омраза
помня косите ти пламнали
и как ме гушкаше с ръце
които тичаха към мен
и кагото ме целуваше
дори в гръб
разбирах че си ти
а сега е пусто като
час по физика
и само зубърите и аз
но нямам повече право на отсъствие
както ти отсъстваш от сърцето ми
омразата ми
ще ме убие
любовта ти ще ме убие
нов дали ще ме открие
ако спра да плача
ще съм красива
пеперуда пръхтяща по небета
от кървави ками
забити надълбоко и навътре
и кървят камите
и тежат сълзите
а ти си тъй неистински и наужким
тъжно ми е когато ме наричаше коте
а сега съм снимка
която съхне и истива
в задният ти джоб
където е презерватива
с които
намираш новата любов
П.П. Защо Саше? ... Защо... -
Исках от лошото тук да се скрия...
От обвинения...И от тежки присъди...
В чистата, бяла и светла магия
на думите...Себе си да потърся...
Вярвам,че всеки се ражда невинен...
Само Господ доказва обратното...
Има оазиси всяка пустиня...
И всички хора са братя...
Това е спонтанната ми пледоария срешу
един Обвинителен акт...
http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=2620.0
Много,много харесвам поезията ти!
И я очаквам всеки ден...
-
Еее, Вилдан!
Страхотно си го написала! -
И мен ме озари
Бе я, ще ти се месят... Да не би да си имат проблеми с гаджето?! Свиркай си и не посягай към хапчетата! Сега сядай да напишеш още нещо, че стана девет вече и сигурно снощи е имало някоя драма! -
Много оргинално...Поздрави!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
