Акт 4 : Превръщането на човек в бог.

Два дена след случилото се, в замъка на Илаан:

Един от прислугите му тича из замъка, бърза да даде новината на Илаан. След като изкатери няколко етажа от стълби най-накрая стигна до дестинацията си. Застана пред царят си, които седи на стола си от злато и различни скъпоценни камъни, Илаан му направи знак да се изправи и да говори. Изправи се, изтупа мръсните си колене и му каза:

-Ваше величество, идвам с чудесна вест!

-Е, хайде де, не ме дръж в напрежение. -Му каза пренебрежително докато гледа нещо на таблета си.

-Един е оцелял от петимата!

Илаан остави таблета си и обърна вниманието си към прислугата:

-Моля? ЗАЩО НЕ БЯХ НАВЕСТЕН ПО-РАНО!?

-Новината току що пристигна от вътрешния ни човек царю.

-ХАХАХААХ! ТОВА Е ЧУДЕСНО! КОИ ОТ ПЕТИМАТА Е ЖИВ?

-Войникът с бронята "Черна Мамба" още познат като Бен.

-УДАРИХМЕ ДЖАКПОТА ТУК МОМЧЕТА! ОХ БОЖЕ ТОВА Е ЧУДЕСНО! КЪДЕ Е СЕГА?

-В най-строгия затвор на планетата "Акуа".

Илаан хвана най-близкия до него прислуга и му каза:

-Приготви ми совалката! ТРЪГВАМЕ ЗА АКУА ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКОРО!

Посочи с пръст друга прислуга и му нареди:

-ОБАДИ СЕ НА КОНТАКТИТЕ НИ В АКУА! ДА ДОНЕСАТ ПРАТКАТА И ДА ПОДГОТВЯТ ЛАБОРАТОРИЯТА! ИМАМЕ РАБОТА ДА ВЪРШИМ!

Докато Илаан побесняваше от радост остава въпроса: Кой е вътрешния човек? И защо би предал един от неговия вид така?

Ден по късно в затвора на "Акуа" -

Бен стой в килията си окован с магически белезници на ръцете и краката си. Те светеха зелено, и когато се опита да ги свали го удряха с електричество. Решетките също са заредени с магия, те обаче са червени, и когато се опита да ги пипне го опарваха. Даже и стените, леглото и тоалетната му са покрити с магия. Когато се мъчеше да се съпротивява в килията си охраната му се смееше и му каза:

-Точно пък от тук, изход няма.

Бен се опита да го напсува, но намордникът му пречеше да говори. Минута по-късно Джа намина да го види как е. Помоли охраната да ги оставят насаме. Той приклекна, за да бъдат на едно ниво с него и го пита:

-Искам да знам само едно. Защо? Толкова ли си слаб, че оставяш емоциите ти да те контролират? Толкова ли не можеше да погребеш чувствата си? Не за теб , а за десетимата войници и бармана които ти така брутално разфасова? -Пита спокойно той, но не можа да сдържи гнева си.

-НЯМАШ ЛИ СРАМ?! ЗНАМ, ЧЕ СИ НАРАНЕН ОТ ЗАГУБАТА НА ЕКИПА СИ, НО МОЛЯ ТИ СЕ! - Каза преди да стане. Гледайки го вече от високо Джа му каза:

-Утре ще бъдеш на съд за престъпленията си. Най-вероятно ще бъдеш в тази килия докато не умреш. Браво на теб. -Направи знак на охраната да влезе и той пое по пътя си.

Бен за първи път усети последиците на неговото държание, но остана изненадан. Не му пукаше. Те бяха виновни, че му застанаха на пътя. Не той.

-Няма значение вече. -Помисли си той преди да легне да спи.

Докато спеше, обаче той чу някой да пада. Стресна се, стана и започна да се оглежда. Беше забравил за решетките и си опари дланите.

-Майка му ста.. -Бе прекъснат от отварянето на вратата от дясната му страна.

Видя един брониран,с неговата броня, войник да носи тялото на Джа. Влачи го за главата, зад него още трима такива войници и Илаан. Той е облечен в пълната си регалия. Носи златната си корона, лека броня и няколко магически пръстена на ръцете. Застана пред Бен, скръсти ръце и почна да му говори:

-Приятно ми е да се запознаем. Нищо, че е за втори път. -И започна да крачи напред и назад.

-Съжалявам какво се случи с твоите приятелчета. Не исках и те да умират. Имах желанието всички да ви взема под крилото си, но уви.

Бен направи връзката в главата си. "Не исках и те да умират"? Значи той стои зад това?

-Не тревожи човешки ми приятелю. Тук съм да те освободя от тези глупави окови. Истината, е че ми трябва твоята помощ!

-Моята помощ? -Помисли си Бен.

-Но за целта ще трябва да направим малки подобрения! Само малки естествено, доколкото знам ти и преди си получавал няколко, как да кажем, промени? Да! Промени е чудесна дума. Останах доста впечатлен как се справи с войниците. Ще ти трябва повече сила за моята задача. Тази операция, обаче е малко различна! За жалост трябва да се сбогуваш с това твое тяло!

-Чакай какво? -Помисли си Бен.

-Хайде сега, стига сме говорили! Време е действие! Или както вие хората казвате: "Време е за шоу!". След вас моля! -Направи знак с ръка неговите войници да отворят килията му и да го вземат, което се оказа доста лесно имайки се в предвид, че той вече е закопчан. Войникът, които отвори килията взе Бен и го метна на рамото си. Зареди белезниците той не можеше да се съпротивява. Илаан забърза крачката си и стигна до Бен.

-Надявам се, че ти харесва как съм оборудвал хората си! Бронята е като твоята! Изключително красив дизайн трябва да призная! Вие хората не ви бива в много неща, но изкуството. Там сте десет от десет.

Илаан продължава да пълни главата на Бен с глупости, докато най-накрая не излязоха пред подземието на затвора. От там се качиха на автомобилите си и тръгнаха по непознат за Бен път. Караха по черни пътища, докато най-накрая не стигнаха дестинацията си. Град, които е пълна противоположност на града, от които идват. Столицата на "Акуа", където е и затвора, в които държаха Бен, град, в които преобладаващите цветове са синьо, бяло и златно. Сградите високи,стройни, многобройни кошчета за боклук, стълбове с лампи. Църкви, театри, кина и различни видове сгради. Най-съвършеното, което циените могат да предложат като строителство. А града, в които навлизат, обратното. Преобладаващите цветове са черно, зелено и кафяво. Красотата бе игнорирана в този град. Сградите са малки, ниски, дебели и черни. Улиците са мръсни и счупени. Няма църкви нито сгради за развлечение, само индустриални сгради и заводи. Въздухът мръсен заради многото заводи. Всички обитаващи трябва да носят специални дишащи апарати и се хранеха с някакъв вид тъмно лилава супа, а когато навлизат по-надълбоко в града става още по-зле. Няма полиция нито правила. Гангстери и мафиоти изглаждат различията си на улиците с автомати и различни оръжия. Единствените, които подържат "ред" са богаташите, които защитават заводите си. Подминаха и последния завод, и стигнаха дестинацията си. Извадиха Бен от автомобила и започнаха да вървят към подземие. Илаан, отново, изтича до Бен и започна да му досажда.

- Сега, процедурата е много сложна и болезнена. За теб. Изчакай да влезем в лабораторията и ще ти покажа. -След като слязоха по металните стълби се озоваха сред най-остарялата технология сред всичките раси. Бен го инжектираха с приспивателно способно да приспи и двутонния звяр "Ал Кер", създание подобно на човешките тигри. Докато спи му свалиха белезниците и го сложиха на машина състояща се от четири метални "ръце", и част, която ще подържаше тялото му.

Започна да се събужда Бен. Илаан му удря шамари за да се събуди по-бързо.

-"Добре дошъл!" -Нетърпеливо го посрещна Илаан.  

Започна да отваря очи и до Илаан  видя Майкъл.

- Какво правиш ти тук? -Бен пита още замаян от приспивателното.

- Нищо лично Бен. Правя го за доброто на всички.

Бен се събуди на сто процента и започна да гледа на кръв Майкъл.

- Значи ти ни саботира костюмите? Защото нямаше как иначе да ни убият толкова бързо. -Го пита Бен.

- Да, аз бях. Не се гордея с постъпката си. Но бе нужна. -Му отговори и погледна на долу от срам.

- АХ ТИ МАЛЪК - И се опита да го удари, но разбра, че е окован. Цялата машина се клати от опитите му да убие Майкъл.

- Хайде сега момчета. Не е време за лоши емоции! Време е да радваме! Да празнуваме! Бен ти пък трябва да си най-щастлив от всички ни! Ти ще бъдеш прероден! В нещо повече от тази човешка черупка, в която си сега! Даже смея да кажа ... в бог! -Несполучливо Илаан се опита да разведри атмосферата.

- Както и да е ... да започваме. - Майкъл каза.

- ЧУДЕСНО! ДОНЕСЕТЕ КОНТЕЙНЕРА МОЛЯ!!! -Илаан извика на охраната.

-Виж Бен. - Почна Майкъл да обяснява.

-Ще се случи следното: В контейнера съдържа много специална и деликатна течност. С нея ти ще се преродиш. С нея щ...-

-ЗАЩО ГО НАПРАВИ МАЙКЪЛ?! ХЪХ?! ХАЙДЕ ДЕ ГОВОРИ! КАКВО ТИ ПРЕДЛОЖИ ИЛААН? ПАРИ? ЗНАТНОСТ? А?

-Не Бен, предложи ми нещо , което никой друг не може.

-И КАКВО Е ТО ?

-Знания. Знания за вселената, за как е създадена, за центъра на вселената и други неща,  които нямам време да обяснявам.

-И ЗА КАКВО СЪМ ВИ АЗ? ЗАЩО НЕ "ПРЕРОДИХТЕ" НЯКОЙ ДРУГ?

- Защото само ти можеш да издържиш процеса. Само ти си способен да постигнеш това. Е, ти и екипа ти можеха, но....

-Не ми напомняй Майкъл. Няма да останеш ненаказан Майкъл. Помни ми думите. Повтаряй си ги като мантра всяка сутрин, защото ще живея и след това ваше "прераждане". Илаан и ти не си изключение. Ще ви издиря до ъгъла на галактиката ако е нужно.

Ще нап. -Бе прекъснат от черната струя, която го облива. Тя влиза във всяка възможна дупка. От очите му, в ноздрите, в ушите. Пречи му да диша. Той се опитва да се съпротивлява, но е безполезно. От лицето му се плъзва по гърбът му. Започва да го разяжда. След като разяжда месото навлиза в гръбначния му стълб. Влизайки във всяка възможна дупчица. От гърбът продължи по стомаха му. Разпори корема му и органите му паднаха на земята. Болката е толкова голяма , но не можеше да вика, устата му е запушена с черната течност. Тя не спира до там обаче, продължава по-навътре и по-вътре. След като му измести органите започна да влиза вътре в тялото му. Покривайки всяка стена. От стомаха му се насочи към мозъкът му. Но не веднага го разруши. Първо бавно го обля в себе си. Все едно му правеше отливка. Постоя така за секунда и го смаза. Не мина много време преди да покрия цялото му тяло. Остана много малко от Бен. Дори и така, още не е мъртъв. Никак даже. Затворен е. Бен се намира на пода. Някъде в съзнанието му. Сам, без дрехи. Трепери от студ. Свит е на кълбо докато най-накрая една ръка го хваща за рамото. Отвори очи да види кой е. Вижда Келли. Непокътната. Красива. Прегръща я.

- Чакахте твърде дълго! Знаех си , че си добре! -Радостно и говори.

Тя му отвърна на прегръдката и му отговори:

-Не съм. Ти ме остави да умра. Заедно с останалите. ТИ си виновен, ТИ ни остави, ТИ ни уби, ТИ ни прокле на тази съдба ТИ НИ ОСТАВИ ДА УМРЕМ!

И така красивия образ на Келли се смени с черно. Напълно обратното на преди. Красотата и се превърна в грозота, зъбите и остри, лицето и намазано с ярост и омраза.

-ТУК Е ТВОЯТ КРАЙ БЕН! ИДВАШ С МЕН!

Но бе намушкана с копие в гърдите.

-НЕ! -Почна да крещи Бен, но чу мъжки глас да му говори:

-СТАНИ И СЕ ПРЕБОРИ СЪС СТРАХЪТ СИ, СТАНИ И ПОБЕДИ СЕБЕ СИ,СТАНИ И БЪДИ ВЕЛИК, СТАНИ И СЕ ПРЕВЪРНИ В БОГ!!!

 Извън умът му, тялото му обляно с черната течност се сви на кълбо. Туптеше все едно още е живо.

-Илаан, трябва да бягаме.

-Защо Майкъл, какво има?

-Нещо много, много лошо.

-Не разбирам? Нали това искахме?

- Не разбираш, Богът не контролира него, те работят заедно, което означава, че не можем да го манипулираме, което означава ЧЕ ЩЕ НИ УБИЕ ИЛААН! НЕ РАЗБИРАШ ЛИ?! ДА ВЪРВИМ!

Докато говореха тялото на Бен започна да трепери по-бързо и по-бързо и по-бързо докато най-накрая времето за кулминация дойде. От топката се роди Богът. Тялото на Бен, но черно. Единствената цветна част са очите му , които са бели. Той не е на себе си. Страх ли го е? Объркан ли е? Това го прави непредсказуем, което го прави опасен. Многобройни врати се затварят. Майкъл и Илаан искат да го затворят там. Не знаят какво са сторили. Постоя малко. Не се движи. Гледа си ръцете черни. Усеща нещо. Нещо ново. Сила? Не! Мощ!Ръцете почнаха да му треперят. Иска да напусне подземието.

Като заек, той препуска със страшна скорост, а от ръцете му остриета готови да посекат всеки на пътя му. Стигна до една бронирана стена.

-УНИЩОЖИЯ СЪС СИЛАТА НИ! СЕГА! -Се обади гласът в главата му. Бен,бе щастлив да изпълни заръката.

Направи стената на две и продължи да бяга към изхода. Група войници застанаха на пътят му. Те са същите, които го транспортираха от затвора тук. С неговата броня. Време е за отплата. Докато е във въздуха разразя главите на двама от петте войника без проблемно. Продължи към останалите, порейки ги като агнета. Не могат да му попречат, тези нищожества. Уби и последните войници и продължи към изхода. 

Стигна последната врата. Там го чакаха петдесет войника.

-УБИЙ ГИ! СЕГА! Тайнственият глас пак се обади. Бен само кимна.

Скочи възможно най-високо във въздуха и се изстреля надолу, където стояха пречките му. Когато направи контакт със земята, от нея изскочиха черни шипове пробивайки нещастните военни. Разби последната врата и беше свободен.

-ПОЛЕТИ НАДАЛЕЧ ОТ ТУК! ВЕДНАГА! - Гласа нареди.

Бен започна да тича с все сили, по-бърз от всякога. Стигна до града, изкачи най-високата сграда и от гърбът му изникнаха криле. Като орел, полетя. Започна да усеща умора, стигна до една снежна гора и реши там да почине. За негово съжаление изгуби съзнание докато летеше и се разби в близките дървета.

- Като за първи път се справи добре. Доволен съм. -Гласът каза.

-Хах , мерси. -Отговори Бен и припадна  в снега.