Небето над Мегидо беше тъмносиво, като пред буря, а в различните посоки контрастите създаваха плашеща реалност – от ослепителна светлина до непрогледен мрак.
Жителите отдавна бяха напуснали мястото, след като пророците с точност бяха определили датата на сблъсъка, дори животните инстинктивно последваха стопаните си. Тишината в града бе нарушавана единствено от периодично появяващите се във въздуха искри, загатващи за изключителната мощ, която се очакваше да се материализира в нашия свят.
В равнината се завихри пясъчна буря, която се придвижваше с огромна скорост към Безименния храм. Приближи не повече от метър, след което изчезна, също толкова ненадейно, както и се беше появила, и разкри човешка фигура.
Новодошлият се обърна към светлата страна на равнината и назова по име седемте ангела, чиято задача беше да оповестят началото на сблъсъка, след което счупи седмия печат на две и постави частите му в специално изработените за целта отвори, и призова господаря си.
Огромно огнено кълбо разцепи храма на две, създавайки тунел в пространството, през който се виждаше нещо друго, не от този свят.
© Милен Милотинов Todos los derechos reservados