И ето ме на фериботното пристанище чакащ на опашката от превозни средства...

               Наистина фериботите са големи кораби, няма значение дали са Blue Star Ferries, като моя ферибот, или на друга фирма. Пефектна организация по качване паркиране на МПС, горе уют в каютите или общите помещения, ресторанти, кафета и магазини. А обслужващият персонал тиктака като  часовников механизъм.Веднъж бях надникнал в капитанският мостик,толкова уреди, че свят да ти се завие, а чисто и подредено като в аптека...

Минах формалностите по кея и зачаках реда си пред люковете.

Появи се фигура в оранжев гащеризон, с огромна черно  '' Р '' на гърба, бели ръкавици и зелена и червена светещи палки в ръце. Даде знак за тръгване, фигурата смело вървеше заднишком с вдигната зелена палка. Следвах я,.. вдигна червената над главата си и със зелената посочи място за паркиране. Изкочих веднага да търся елзахранване.

- Изключете агрегата си  - изкомандва униформената фигурка - Ето там е кабела за елзахванване...

- Госпожо Нели,... вие - забравих ума и дума - Ама вие тука ли работите

- Да тука Петро, качи се в каютата си, и след като фериботът тръгне ще мога да дойда за известно време да се видим

И изчезна при другите колеги-пилоти да ръководи товаренето.

Прозвуча сирената, прибраха въжетата и фериботът потегли, напусна пристанището и вече е в открито море. Наблюдавах отдалечаващата се Пирея...

Енергично почукване на вратата на каютата

Нели, в черен панталон, бяла риза с някаква емблема, табелка със снимка,име длъжност

- Здравей Петър, как така, живеем на една крачка, а да се срещнем на ферибота. Да тук работя вече, три и полувина, четери години,... и трудна и интересна работа, долу само аз съм жена-пилот, после ставам камериерка, почиствам каютите след пасажерите, или нося питиета, закуски. Може да е трудно, но интересно, срещам много хора, едни забавни, други заядливи. Справям се, щом толкова време съм тук.

- А как се озова на ферибота, и то пилот, все пак мъжка професия,... а не е ли тежко превъплащаването от една в друга,...униформа, нагласа

- Какво да ти кажа,...Завърших морският техникум, и то корабоводене, състезавах се  по всичко с момчетата, даже и модерните карате и конг-фу. Завърших, но не ме приеха във ВМУ Варна, знам ли защо, може би е трябвала някаква протекция. Завърших Института по туризъм и започнах  на круизните кораби по река Дунав, уж помощник капитан по нещо си, а се оказа, че е камериерска работа. Поне пътувах Русе - Братислава-Виена, или само Будапеща - Виена. Бях доволна, имах приятел замкапитан. Ноо, но веднъж компания немци се напили, и поръчват още в каютата си,... и решили да се забавляват с мен. Единият заключи вратата, другият ''Искаме секс с тебе, ще ти платим '', и ме тласна към този до вратата, аня ме тласка обратно и се смеят и пиянски и жестоко. Все пак са двама мъже,... сбрах сили и при поредното тласкане, единият вече се държеше за мъжествеността си, бях го сритала там,другият изквича и падна, бях го фраснала с юмрук в диафрагмата, но се наддигна и с вилица в ръка тръгна към мен, изпреварих го с удар по мазната муцуна. Заключих ги в каютата и разказах всичко на Ицо, приятелят ми. И гадината вместо да ме защити после пред капитана и коменданта изръси '' Тя ги е предизвикала вероятно...'' Веднага се обадиха на туроператора, на корабната агенция '' Подронваща престижа на туризма в страната, и би следвало да я уволним ако има оплакване от клиентите.'' бе констатацията им.

В ранната утрин се виждаха светлините на Виена. Отидох при капитана и казах, че напускам, слизам на брега

- Може ли поне да ми платите последните два курса - попитах плахо

Плати ги, излезе разбран човек. В каютата Ицо седеше като гръмнат, опита се да ме спре, само му казах '' Тези останаха в каютата си, а ти искаш да си зад борда ли, мръсник долен...''

Какво можех да работя в България и къде, събрах един сак гащи, блузки и в Пирея. Имах документите, опита, не в боя, изкарах курсове за пилот и започнах, а защото нямах и семейство работех и като камериерка по време на пътуването.

Тук от колеги научих, че вторите жилища се облагали с висок данък и се продавали по-ефтино. Мислех да се обърна към агенция, но един от механиците, вече е пенсионер, ми каза, че негов роднина продава къща, видях я, харесах я и станах собственичка. Трудно ми е на две работи, но по-вечето колеги тук са така, имаче от пристанище до пристанище, какво да правиш, само да спиш и да ядеш. А сега си почивай, а аз да влизам във втората си роля. Стока за остров Родос имаш ли, там сме сутринта.

- Да имам, на кея ще чакат хладилни пикапчета..

- Добре, сирената на ферибота ще те събуди, но аз преди да слезна долу ще дойда. Хайде почивай, а мен службата ме зове - усмихна се тя дружелюбно.

            Много преди да свирне ферибота, бях вече на палубата пред каютата, опрян на перилата и загледан в необятната морска шир. Дали ще видя Родоският колос, разкрачен в началото на пристанището, държащ запалена факла, за да се вижда отдалеч,... мдаа, само е мит вероятно от Омировите творби, и графика на неизвестен художник, как вероятно би изглеждало такова чудо.

В далечината се виждаше остров Родос.

Нежна дамска ръка се положи на рамото ми, обърнах се, Нели в пилотски костюм,специален колан на кръста със затъкнати палки, в другия му край белите ръкавици,... лек грим на очите, руж по бузките и загадъчно червило

- Даже си и готов, как мина пътуването до тук , хареса ли ти бумтенето на двигателите и лекото тресене на съда - смееше се тя - Не ти трябват анти депресанти, нали. Имаш време да разстовариш, размяна на документи и се качваш, и да не забравиш елзахранването, и да се качиш за закуска. Аз ще те намеря като свърша.

Растоварването стана бързо, дадох рекламното кашонче и поздрави  за родителите на Мина, а те дадоха няколко бурканчета сладко.

           И остров Родос остана зад ферибота, оставяйки диря след себе си и придружаван от няколко чайки или гларуси.

След час-два Нели дойде при мен с униформата на стюардеса, както е модерното наименование, весела и жизнена. Кога спи тази жена, кога почива, постоянно е  на крак

- Нели, знаеш ли, че имам два кашона в по-вече сладолед, кого да питаме да ги дам за екипажа

- Момент - извини се тя и изчезна

- Хайде последвай ме, имаме разпешението - заяви след малко радостно тя

На табличка взе десетина за капитанския мостик, друга госпожа занесе сладолед в машинното, в кухнята.Останалото в голямата стая на обслужващия персонал, пилоти. Всеки ближеше, хрускаше шоколада,... детското никога не трябва да ни напуска, особенно когато се яде сладолед....

Усамотихме се с Нели  в голямата стая

- Не е разрешено да сме по каютите на пасажерите без причинно, или да каним в нашите каюти, тук сме в безопастност - сериозно говореше тя

Поклатих разбирателно глава. Тя сложи длан върху ръката ми

- Какво да ти кажа, орисията ми ли е такава, все срещам неправилният човек. Ясен ли е ,Тъмен ли е,  вече имах жилището, работата която харесвах, какво ми липсваше, само Ясен - засмя се тя ехидно - Връщам се от курс, на един паркинг гледам кола с българска регистрация, вътре мърва Ясен, сънен и не знае къде се намира. Подминах, па се върнах, е българин е, може да са го обрали, да няма пари... Хей, какво правиш тука бе човек, а той се изплаши, сигурно съм имала вид на полицайка, гладна, измършавяла, уморена и зла, сигурно съм била и в цикъл, не помня вече.

И той взе да разправя някакви истории,... дожаля ми за човека, гладен ли си, жаден ли си, хайде оправи се , ех там има кафе, ще те чакам там. Подкрепихме се. Бензин имаш ли, питам, а той мълчи,... знак, че няма. Заредихме, хайде карай към къщи. Хареса му. Дай паспорт, лична карта, му казавам на другия ден, да те региствирам, такъв е редът. Изплаших се, приех го ей така, ами ако ме убие, ами ако ме окраде когато съм на работа, Ясен-Тъмен, знаеш ли го. Регистрирах го, отначало излезе кротък човек, чакаше ме, все ще има сготвено нещо, вече спяхме в едно легло.

Започна някъде работа, не ми трябваше колко взема, ни къде са парите му... Той беше ерген и това ме блазнеше най-много, и аз да си намеря другар в живота. И тази идея ме притъпи, радвах му се, че е около мене, знаеше само, че работя на Пирея по фериботите, но страдал от морска болест и не искал да ме излага пред колегите, нормално е, не всички понасят вълнението на морето .

Обаче лошото дебне навсякъде, то няма почивен ден.

На работата ли, къде ли Ясенчо се залюбил с някаква жена, водил я в къщи, когато съм на курс, рейс, както искаш го разбирай, казвал, че къщата е негова, продал скъпата си кола и сега кара по-старата. Но нещо се сдърпали с онази жена, ... така с втора, трета, пета, по един и същи сценарий. Два -три дни се въргалят у нас или в квартирата й, и така както се казва, добро е хорото за нашия тъмен  Ясен...Понякога ми идва добре, че не правим секс, искам да си почина, спях в другата стая. Взех да се упреквам, че съм разсеяна, потърся блуза или друга дреха, не мога да я намеря, а моите дрехи не са от 1 евро от лаики пазарите. Е, забутала съм ги някъде. Забелязах чехлите , обувките ми носени,... халюцинирам ли. А той подарявал от моите дрехи, все едно са маркови втора употреба,  има и такива магазини.

Извинявай за малко, трябва да проверя един датчик  и се връщам , не се показвай навън....

следва

               ,